Истината е, че всички бели са смятали японците за полу-хора до 1904 г. Руснаците подхождат много арогантно и нехайно - примерно, не охраняват транспорта, който кара допълнителен боекомплект снаряди за тежките оръдия на Тихоокеанската ескадра. И японците го потапят в първите минути на бойните действия.
Разпръсват си силите - така губят на пристан в Корея най-бързия си и модерен разузнавателен океански крайцер - Варяг, построен във Филаделфия.
Затварят се в Порт Артур и по никакъв начин не пречат на японските транспорти с войски и припаси.
По жп-линията са можели да си докарват доставки, трaнс-сибирската е била завършена вече. В Порт Артур е имало огромни армейски складове - храна и боеприпаси за 40 хил гарнизон за поне половин година.
Но пак от тъпотия позволяват на японците да им прекъснат жп-линията, без да окажат сериозна съпротива.
Първите 3 дни от десанта на Ляодунския полуостров японците са едва 4-5 хил, без припаси и подвоз на боеприпаси заради бурното море. Срещу тях са 44 хил елитни руски войски, които стоят и ги гледат. Да не говорим за прехваления и скъп руски флот. Абсолютно съшата стратегия като Кримската война - стоят и чакат да бъдат обсадени.

Така, че руснаците в началото не са били никак зле логистично. Сложното става след обсадата на Порт Артур и загубата на две трети от скъпите и модерни тихоокеански броненосци, които, междувпрочем първите сражения стрелят по-добре от японците и им нанасят по-големи загуби, но sa бити на части заради малоумно командване и малшанс - мини.

Редактирано от goga на 14.11.21 21:57.