Е, колко да ти е приятел Сашето?
Виж му дневният ред.
За него не е важно, че го управлява УДБА, не е важно, че живее в азиатска провинция, не е важно, че най-високите заплати у Вардарско немат 1000 евро. Той в тези посоки промяна не търси. Ич го не брига даже.
За него единствено важно е, че албанците потискат националното му самосъзнание и ще превземат държавата му. Което ама въобще не е вярно, най-малкото защото, колкото е негова тая държава - толкова е и на албанците. Това е дневен ред зададен от УДБА, това е дневният ред зададен от Сърбия.
Сашко е югославянин от челото до петите и добре, че поне сам го признава.
Вижте им стокхолмския синдром. Вижте им промененото битие и съзнание. Дядо му бил Дончо - той Алекзандър - победител и наследник на древните македонци. Ако ми издири и един свой роднина по права линия да се е казвал Александър - ще го почерпя.
И за да осъзнаете за какво говоря ще дам любимият си пример:
Вижте първите имена на гемиджиите: Йордан Попйорданов, Константин Кирков, Георги Богданов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Илия Попйорданов, Димитър Мечев, Тодор Органджиев, Алекси Минов – Каникот, Милан Арсов, Георги Фотев, Христо Хаджиилиев, Иван Котков,
имената на Георги Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Христо Татарчев, Борис Сарафов.
Всичките тези имена дали родни, дали от гръцки или еврейски произход са нормални за българските земи от стотици години и се носят и от много българи към момента, а сега в Македония какво е - Бобан, Зоран, Ненад, Бранко и прочия. Мислите ли, че това е случайно?
Завоевателят е оставил белега си. Яничарина никога няма да признае, че е родоотстъпник. Примирете се.
Сашето и той като мнозина е в здрача на полуистините и наложената му от стадото догма. Единици са тия, на които им стиска да отстояват принципи без да ги е страх, че средата им ще ги отхвърли.
|