Караш ме да се замисля и аз за моите баби и дядовци.
Тяхното поколение е първото, което през по-голямата част от живота им са живеели все още що-годе природно - движели са се много, не са преяждали, яли са месо предимно зимно време, не са ползвали пестициди и изкуствени торове, лягали са като мръкне и са ставали призори.
Това поколение за първи път получи на старини някакви стандартизирани медицински грижи - достъп до антибиотици и лекарства от първа нужда. Някои от тях доживяха до 75-80 години, което е било рядкост при техните бащи и майки.
Но примерно, масово умираха от съдови заболявания - разбирай "удар", инсулт. Двамата ми дядовци и едната баба умряха от това. Брат ми, който е лекар, го обяснява с това, че през 80-те години никой не си е следил редовно кръвното и прехвалената соц здравна система всъщност в това отношение е куцала доста.
Дядо ми по майчина линия беше много здрав и як мъж. Но беше много благ и беше "детешар" - обръщаше много внимание на внуците, играеше си с тях, разказваше ми фронта, майстореше ми лодчици от дървесна кора. Помня го как зимно време се е завил през глава с голяма овча кожа, кюмбето гори - огнени отблясъци на тавана, а котката е легнала до дядо ми и мърка...
Та, този човек два пъти го сваля удар. След първия инсулт вече едва суркаше краката.
Баща ми доживя до 80, благодарение на редовните хапове за кръвно. Но, за разлика от родителите си, живя и работи в отровена градско-заводска среда. Освен това беше и страстен пушач над 30 години. Негово поколение се развличаха и с чашката. Всичките му колеги, които познавам, доживяха до 75, но повечето си отидоха от онкологични заболявания на стари години. Явно - отровената среда има значение.
На майка ми майката също си отиде от рак. А беше много жизнена и пъргава жена. Цял живот на къра. От нейния престой в болница имам смътна представа колко зле беше соц здравеопазването, макар да е било безплатно.
Иначе, преди време се запознах с един потомък на поборник и приятел на Левски от село Царацово. Оказа се, че прадядо му е доживял до 1904 година. И е починал от рак на стомаха в тогавашната пловдивска болница. Петко Войвода и той от това е умрял. Явно и тогава са страдали от такива заболявания.
Една сестра на баба ми доживя до 87 години, след като на младини, по царско време я оперират и й вадят единия бъбрек. Надживя всички.
Така, че наистина е на кой каквото му е писано...
Редактирано от goga на 10.11.21 07:00.
|