В 1995г. лежах в Окръжна. Бях в стая с едно циганче с новооткрит диабет. Родителите му бяха много загрижени за него, пееха му песнички, но отказваха да му се поставя инсулин. Водило до пристрастяване, увреждало му организма, въобще било нещо като наркотик. 26г. по-късно ми е трудно да повярвам че масовият българин е паднал на нивото на едно маргинилизирано малцинство.