Налага се да дам други примери, които не бива да се смятат за универсални, но понеже са няколко, то би могло да бъдат взети за симптоматични.
Няколко брака на канадци с българки (тук попадат и тези, които имат общо поколение и живеят заедно, без да са подписвали).
Канил съм ги вкъщи, разговаряли сме и неколцината без изключение, звучаха в този смисъл: от българките по хубави и ценни няма във всяко едно отношение.
Не бяха младежи на по 20г., за да нямат база за сравнение. На всички българката не им бе първа сериозна връзка. Като се добавят и несериозните, имаха достатъчно база за сравнение. Няма тук латино-американки, северно-американки, гражданки от бившите Съвети, западно-европейки, накрая балканки.
Но това не важи само за тези канадци. Познавам американци и европейци, които споделят същото мнение.
Не мога да кажа, че всяка една българка би се вписала в тези суперлативи, то е ясно!
Но аз разбира се мога да допълня нещо в тази връзка. Логично, най-много връзки и продължителни и мимолетни съм имал с наши моми на всякаква възраст. Такъв ми е типажа (това за евентуалните ми критици). В това число двете ми съпруги.
А ми с малки незначителни изключения, се вписват в тази на пръв поглед идеалистична картинка. При това мога да си позволя сравнение с другоговорящи (всъщност други етнически групи), защото личния ми опит е достатъчен в това отношение...