Снощи изкарах към 5 часа с над 20 сръбкини. Расови кобили са тези. Но не това е важно, наблюдавах ги като поведение, държание и манталитет. Освободени, със самочувствие, добре поддържани. Пяха много сръбски песни, нито една позната в България. Нито една, различна от тяхна песен. Насметоха единия от двамата мъже сэтях, че им споменава нещо за Тито, те били генерация, за която той не бил герой. Възмутиха се че ние не пеем български песни, а само им гледаме сеира. Обобщено, смятам ги за доста по-читави от българките на 20-25г., каквито бяха сръбкините. Имаха освободено, но не просташко поведение, добре облечени, но не курвенски, пеят не нещо като рок, рап, чалга, а техни си сръбски любовни песни. Тези имат бъдеще. Не го виждам това в нашите българки. Тъжно е, да изпитваш възхита от исторически наши конкуренти и скръб, когато се сетя за нашият младежки матрял.