„-Знам, че „братушките“ не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
-Чакайте – възразих аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
-Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
-Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
-Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!“

„Богатата природа, непознатата за нас растителност, неожънатото жито, разкошните лозя отклоняваха очите ни от запуснатите или опожарени села....

Редактирано от goga на 20.09.21 22:49.