Александър Стоянов:

Вече от няколко медии ми попадат очевидно платени статии за "Защитникът на България".
Хората, които ме знаят, знаят че не съм американофил или -фоб, макар да твърдя че светът със САЩ е по-добър отколкото свят без САЩ. Така че следващото го пиша без пристрастия към Вашингтон.
Изглежда хора у нас са решили да се направят на по-американци от американците и да погъделичкат Презоеанското его. Не че Уилсън не заслужава паметник - заслужава - политиката му спасява България от тотално разпарчетосване в Париж през 1919 г. Обаче "Защитникът на България"?
Както винаги си присвояваме чужди герои. Въпросът не е дали Уилсън пази България. Въпросът е дали пази само България. Отговорът е "не, не само".
Идеите на Уилсън далеч надхвърлят една малка балканска държава, оказала се на грешната страна във Голямата война. Идеите на Уилсън касаят нациите в Европа като цяло - право на свобода, самоопределение и справедливи граници. Той е визионер в епоха, когато имперски ламтежи и желание за мъст и възмездие доминират европейското мислене.
Уилсън е също толкова защитник на Чехия, Словакия, Полша, Унгария или Австрия, колкото и на България. Човекът е прозрял, че духът на реваншизма, витаещ в Европа през 1919-20 г., ще вкара света в нова, още по-голяма катастрофа. Оказва се прав.
Идеите на Уилсън в последствие ще бъдат рециклирани и употребени от ФДР по време и след Втората световна война в опита на САЩ да постави Британия и СССР на една и съща маса за преговори редом с Америка, да омиротвори жадната за реванш Франция и да стабилизира Китай. Именно с тази цел и балансиране на глобалния ред е създадено ООН - разбира се принадлежащо на печелившите играчи във ВСВ.
Та да се върнем на България - иска ни сме да сме специални - Глезеното дете на Балканите. Но не сме или поне - не повече от останалите. Сигурен съм че от Американското посолство са доволни от откриването на паметника, аз самият съм доволен че има паметник на Уилсън, но съм убеден и че са съвсем наясно че някои хора се опитват да са по-американци от американците.