Словениjа. Поне аз за мене мога да кажа че иако сам бил сравнително незрел на мои 16-17 години и много тешко ми падаше распада на Југославија и вапреки известниа крах, до последно се надевах(както и сега се надевам за МАкедонија) след оделјането на Словениа и најавата за заминаване на Хрватска нeмах изопшто ама никакво желание да останем сос Србија и Босна в некаква државна заедница.
Аз като дифолтен про-југословен изпитвах смесени чувства, от една страна тук в МАкедонија бехме преовладавашто информирани про-југословенски и много мразех усташките сепаратисти (по това време така си мислехме тук обикновените хора) които нападаха нашите невиннени момчета от ЈНА итн. Од друга страна, мило ми беше че МАКедонија ште се издигне по некакав начин и ште добие на значение , оти колкова и да сме обичали Југославија ние си имахме и билт-ин базичен промакедонистки сентимент засилен от годините на омаловажуване и подигравки (уж на шега) со македончето. Во другата тема којато пуснах, мојот драг пријател од гимназијалските и стuденски денови много добре обсажда некои аспекти от проблематиката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 09.09.21 14:15.