Да можеше да се телепортираме във времето и да чуем аджеба на какъв език са говорели.
Иначе Леригово не е Ерисо. В дописката са се объркали. Ерисо или Йерисос е близко нему, но друго селище. Леригово си е било Ляригови, сега Арнея. Леригово е било и сега също е център на отделна епархия с местен митрополит. Пак е бил там и по време на дописката от 1863 г. Мисля, че Йоаникий е би тогава, той даже и е оттам, местен. Мисля, че в дописката нещо са се объркали, дори и да е имало брожение и спор за църковните данъци, надали това е било от етнически, още по-малко от национални подбуди. Подобни брожения е имало навсякъде.
Вестник Съветник, който е списван от българи е издаван на български в Цариград, нещо са се объркали. По това време вестникът стои на консервативни позиции и е за запазване единството на патриаршията, но за утвърждаване на българщина в нея и за българско национално пробуждане. Като гледам другите села и ареала им все Лагадински, може да са объркали Ленгован/Негован с Леригово, въпреки че след това е споменато Негован. Ново село от дописката също вероятно не е Халкидическото Ново село, а Лъгадинското Ново село/Богородица/Доркас. Част от упоменатите сега са гръцкоезични през 19 век, и ако е имало някакви протести те не са на национална или етническа основа. Ювезна/Гювезна е прословутото Асирос от "Житни поля кървави хълмове" на Каракасиду, което е било в процес на гърцизация. Балджа и Дремиглав са гърцизирани били вече. Що се касае до халкидическото Леригово, то вероятно е било изцяло гърцизирано още през 18 век. В района на Леригово, според повечето свидетелства, през втората половина на 18 в. само в селата Извор и Ново село все още се е говорел и български, а старци към средата на 19 в. от тези две села все още си спомняли че някога там се е говорел български. Не че те са го знаели, а си спомняли че някога се е говорел /примерно техните бащи и дядовци рядко са го говорели някъде през втората половина на 18 в. когато са искали малките да не разберат какво си говорят.