Празнично хоро на мегдана в село Лѣригово, главно селище от 12-те Мадемски села в центъра на Халкидическия полуостров. Да можеше да чуем възгласите на ороигралците, със сигурност щяхме да се насладим на звучната им българска реч на тази снимка от 1890 г.
*****
В края на ХIХ век с. Леригово е в процес на яростна гърцизация, но старобългарските традиции не са изкоренени. А историческите факти ни дават ясна представа докъде в този период се е простирала българската етнограница. Събития свидетелстват за отпор на гърцизацията. В броя си № 24 от 1863 г. цариградският вестник „Съветник”* описва как жителите на Леригово отказват да платят заплатата на гъцкия владика. Това разбуждане на българщината в Леригово първо увлича село Висока, Лъгадинско, както четем в прословутото писмо на жителите му до вестника, публикувано в бр. 29 от 7.10.1863 г.: ”Во 24 брой на почтеннйтъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвалнотото постоянство на соседнитѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани), за да не припознаватъ исканата отъ владикѫтѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за нашитѣ сосѣди и нiе не можихме да не сподѣлиме радостьтѫ за драгитѣ надѣжби, що народътъ чека отъ разбънденiето на тiя братiя.” По надолу височани описват и селата, които последват техния пример, след бунта в село Леригово: ” …що направиха Височанетѣ, е согласiето со което они се упрѣха и не припознаха Солунскiйтъ надъ Гърцитѣ митрополитъ кюръ Неофита. Доста време лежаха затворени во Солунъ за тѫзъ причинѫ коджабашiата на Н. Прев. управительтъ ни ги оправда и ги прати въ селотото да си глендатъ работатата. Г-нъ Неофитъ пѫнтоващемъ по селата нигдѣ не му дадоха нищо, а селянитѣ отъ селата Новосело, Хортачъ, Лайново, Айватово, Балжа, Дремиглава, Юваница (Ювезна), Лѫнгандина и друзитѣ по високiй ридъ, отъ Негованъ до Сухо, за да се избавуватъ по лесно отъ назборитѣ (надуманiе - кандѫрдисванiе), со коитѣ онъ се мѫнчеше да ги наклони за да го припознаѭтъ и да му дадѫтъ заплатѫтѫ, они, велямъ, прибѣгнаха на слѣдното: „Св.владико, Висока е най-пьрво село мегю насъ, хади първемъ тамо, нѣка те припознаѭтъ нейнитѣ жители, нѣка ти платятъ то що сакашъ, па послѣ ке видиме и нiе, тога може да се чине нѣкое чаре.“
Факлата на антигърцизма, запалена в село Леригово, разгорена в село Висока и осветила гореспоменатите български села ни разкрива ясно, че гърцизирането става насилствено, като стотици са затваряни в Солун. Това днес се крие от гръцките историци. Но това доказва, че Македония е била векове наред населявана от българи и световната историческа наука трябва да го признае!
===========
* вестник „Съветник“; бр. 29, 7 октомври 1863.