Като се тегли чертата, най-добре за страната щеше да бъде, ако се продължеше умерено- модернизиращото управление на Мохамед Дауд Кан.

Но който идва с преврат, не следва да се сърди, ако от нов преврат си отива. Вътрешни грешки и глупави личностни и политически решения радикализират и стряскат военното крило Халк на НДПА, което е с голямо влияние в армията, в действителност екстремисти спрямо местните условия с левашки марксистко-маоистски привкус, и останалото е история на 40 години интервенция, гражданска война и мъка.

На практика неизбежната съветска намеса вкарва Халк и НДПА в по-умерени политически рамки, но са задействани крайни сили на противодействие както вътре, така и извън Афганистан, и възможност и условия за мирно, умерено-постъпателно икономическо и политическо развитие вече няма. Екстремизмът под каквато и да е форма е затворена улица за обществено развитие. В съвременната история от последния половин век трудно ще се намери по-убедителен пример от Афганистан за това.