Посетих Афганистан със Съвета за сигурност на ООН, когато представлявах Франция. Спомням си успокояващото впечатление, което създавашеполитическата класа, която ни казваше това, което се надявахме да чуем, на перфектен английски; спомням си френски служител на ООН, който ми сподели изумлението си от нивото на корупция на местните власти, въпреки опита си в подобни обстоятелства. Всяка година милиарди долари изчезват в природата, ми каза той и добави:никой не е загрижен за общото благо. Освен това в американски доклад се казваше, че корупцията е по-опасна за страната, отколкото талибаните, да не говорим за парите от наркотици, чийто трафик никога не е бил толкова процъфтяващ, както след началото на западното нашествие: смята се, че днес Афганистан доставя близо 90 на сто от световния опиум.
И накрая, трябва ли да си припомняме, че чужденецът винаги си остава чужденец, особено в толкова горда и традиционна страна, като Афганистан, и че всяка освободителна сила става окупационна с течение на времето, особенослед двадесет години? С риск да шокирам читателите, бих добавил, че талибаните несъмнено са много по-близки като нрави, вярвания и практики до мнозинството от страната, отколкото елитът в Кабул.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите