Всичко това за съжаление е много вярно и ужасяващото е, че последното ти изречение също е такова, но все се надявам измъкване да има, инак бих съжалявал завръщащите се окончателно имигранти (познавам вече не малко), макар принадлежейки към тях, да ми е чуждо самосъжалението.
Не знам, но много от вас, които пишете тук и познавам лично, отдавна чувствам като достатъчно близки, за да имам доверието при евентуален опит от ваша/наша страна при конкретни действия в позитивна посока свързана с политиката, да се обсъжда, дава подкрепа и дори евентуално партньорство в тази посока.
Не бива да се отчайваме. Тази страна е и наша, не само на плазмодиите...