Трябва да си призная, че докато попаднах в армията съм имал много малко случаи да говоря с някого, който говори на диалект. От всичките ми баби и дядовци, само баба ми по бащина линия беше от Плевенско и при нея през повечето време чувах малко "ъ"-кане или "и"-кане, но нищо по-особено. Другите вече бяха второ или трето покеление софиянци или пък си бяха шопи, та най-много да науча, че "гулия" и "алабаш" са едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите