|
|
| Тема |
 Битката при Ключ |
|
| Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
|
| Публикувано | 30.07.21 01:01 |
|
|
|
На днешна дата /то вече вчерашна, станало/
Днес се навършват 1007 г. от една от най-митологизираните битки в нашата история - битката при Ключ. Един по-внимателен анализ на данните от изворите и използване на исторически, а не псевдо-исторически методи, показват няколко неща. Първо, ослепените войници на Самуил не са 15000 а по-скоро 1500 (което не намалява трагедията). Второ, самата битка при Ключ е тактическа победа за Византия, но цялостната Беласишка кампания от 1014 г. завършва патово или по-скоро с победа за българите - Василий II е принуден да се изтегли обратно към столицата си, а единственият му успех е превземането на Мелник. Нито влизането в Струмица, нито продължаването на похода към Битоля или Охрид - все основни цели на похода, са постигнати. За капак, българите, макар да дават ок. 2000 убити, пленени и в последствие ослепени воини, успяват да ликвидират над 4000 византийски войници, в това число и прославения стратег на Тесалоники - Теофилакт Вотаниат. При това българските успехи са извоювани при смазващо числено предимство за Византия - общо ок. 34 000 ромейски войници участват в Беласишката кампания срещу ок. 9-10 000 българи.
Вече се начетох на евтини журналистически клишета за "най-черната дата" в историята на Първото българско царство. Истината обаче почива на факти, а фактите са, че дори при смазващо вражеско превъзходство, българите се сражават грамотно, адекватно и храбро и успяват да провалят замислите на вероятно най-талантливия византийски император.
Същинската трагедия през 1014 г. е смъртта на Самуил. Дали наистина вече ок. 70-годишният мъж се пречупва пред гледката на ослепените си войници или десетилетията войни вземат своето от този доста възрастен за епохата човек така и няма да разберем. Но в онова жарко лято си отива сърцето и душата на българската съпротива срещу ромейското настъпление.
| |
| |
| 
|
|
