|
|
| Тема |
 Ние и унгарците |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 26.07.21 22:26 |
|
|
|
С тях по някакъв абсурден начин много си приличаме в историческата съдба.
Те винаги са по-успешните от нас, степните. Но и по-губещите накрая
Унгарците създават държавата си на основата на българските руини в Панония и Трансилвания. 400 години са наши достойни съперници за Влашко, Молдова и Белград. Докато ние с тях се караме, третият (незначителният) печели. В случая - Сърбия. И донякъде Влашко.
В 14 век ние сме в състояние на полуразпад, а те са могъща европейска империя. 100 години са страшилище за османците и за Европа. И накрая по най-абсурдния начин, битката при Мохач, са победени и разделелни.
Унгарците осъществяват нашия идеал: постигат дуалистична империя с доскорошните си господари и самите те стават отново господари. Покрай Хабсбургите, Унгарското кралство връща предишното си величие - 20 млн население - От Татрите и Карпатите до Адриатическо море и предпланините на Босна. За разлика от нас, случват на завоеватели - австрийците В началото на 20-ти век Унгария е осъщественият немислим блян за българите - България на Иван Асен Втори в рамките на дуалистична монархия с Османската империя...
Парадоксално - империите консервират великите някога народи като българите и унгарците. И им дават втори шанс. И ние, и унгарците го пропиляхме по най-гллупашкия начин.
На унгарците не им трябваха босненските чукари, нито Солунското пристанище. Войната, в която влязоха, беше изначално безсмислена за тях.
И ако ние си мислим, че сме ощетени от Ньой, какво да кажат унгарците, които губят две трети от територията и населението на Кралството и една трета от етническите унгарци?!
Унгарците са някога велик народ. Като българите. Днес ги бива само да пеят песни по стадиони и да си спомнят за ми9налото величие.
Понякога си мисля, че е по-добре, че не съм унгарец не бих го понесъл
Редактирано от goga на 26.07.21 22:30.
| |
| |
| 
|
|
