Трябваше, да, това е така. Не се шегувам, вероятно е точно така. Но инерция, няма как. Преди 40-50 години още са били живи онези, които са помнели другото.

Трябваше задължително наред с това и да ни обяснят, да се знае от всички тук, какво нещо представлявате сега. Не като формирани по югославски маниер, не това, а като абсолютно, невиждано безсрамни лъжци, не само цапащи ни с помия в учебниците си, но и въртящи долни номера със създаване на малцинства и всякакъв вид подливане на вода.
И тогава проблемът щеше да е решен - щяхте да сте за масата тука не братя и сестри, а един обикновен, чужд славянски народ, при който и двете страни си знаят, че нямат нищо заедничко. ;)

Само че както онзи, който от дядо си знае, нали, че българите са исторически врагове на македонците, както и че Тодор Живков е измислил тезата за българи в Македония, ама я е приложил още като е бил бебе, в Балканските войни, трудно ще повярва в обратното, така и онзи, който от дядо си, дошъл оттам, е знаел едни други работи, може би трудно е щял да повярва преди 30 години, че тези работи безвъзвратно ги няма. Е, с времето става. Ама не е подхванато и не е станало. Не мисля, че е било "неизгодно" за някого у нас да се знае за днешното положение при вас. Само инерция и невярване, невъзможност да приемеш чисто психически.

Обратно, онези пък без произход от Мк, които виждат какво е сега, пък трудно вярват понякога, че изобщо е възможно сега да е така и преди да е било различно. Сещам се например за потребителя поручик Ржевски в 40-50, който казва неща от сорта: глупости са това, измисляме си приказки за миналото, онези никога не са били българи, бесарабските българи как се запазиха; и едва ли е единствен в страната с тези възгледи.
Та в инерцията е един от големите проблеми, не че за някого било неизгодно и не толкова, че Тодор Живков ни е надъхвал националистически.
При вас веднъж инерцията я преодоляха със сила (от българин към юго-хунза), ама рядко се случват благоприятни условия за достатъчно дълготрайно действие на такава сила, особено в днешно време. Което не е лошо, де, добро е поначало.

”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”