Има нещо, което ми липсва в работата на тази комисия. Отворен въпрос, който излиза извън рамките на отделните теми, разглеждани от нея.
Как се стигна до днешното разделение? Как от най-близки днес сме най-далечни?

Днешна Македония не познава и не разбира България. България не разбира и не познава днешна Македония.

Двете земи някога са се борили за независимост взаимно преплетени. В хода на историческите събития се разделят фатално.
Борбата е била за идеали. Дори освободена, после обединена България не покрива идеалният образ на Левски за чиста и свята република. Някакво подобие имаме едва от 1990, откогато го има и днешна Република Северна. Това не е Македония, за чиято свобода и идеал се борихме заедно. Тяхното все още е в процес на утвърждаване и дори оцеляване. Разпарчетисано и с неустановен статут на съществуване.
Ние можем ли по някакъв начин да им помогнем в този процес или ще пречим?
Да приемем ли, че този процес е вече необратим или да превъртаме лентата на събития заченати от ранно средновековие в безкрайни препирни?

Българите в Македония се борихме за идеал на общество и социални отношения бурно и непримиримо, често в противоречие точно както го описва Делчев. Целта е все една - свободна и независима Македония, която сама ще определя бъднините си. Дали заедно с Царството или самостоятелно... По-скоро самостоятелно и без недъзите на царизма. Това е резултата! Затова там избуява левичарството с БГ корен.

Посоката в работата на тази комисия (чието съществуване такова, каквото е аз лично силно поддържам) трябва да е обратна. Трябва да върви в разглеждането на събитията в техния смислов контекст от днес към миналото, а не от миналото към днес. Всеки ден ние се отдалечаваме, както се отдалечаваме времево от средновековието, а то е обратно на смисъла и идеята заявени изначално - сближаване.
Трябва да върнем идеалите на масата, а не тълкуванията. Всеки ще разбере, че част от населението и борците са виждали бъдещето си неразделно от България, други от Гърция, трети от Сърбия. Надделява самостойността на Македония и ... Македонците в РСМ.
Ок', що за идеали изграждат те?
Имат ли общо с "културна надпревара между народите" и "чиста и свята република", каквито градяхме заедно?
Културата ни е обща, чистотата и светостта в постройките една цел. Те имат своята историчност със своите герои и писмена, постижения допринесли за близостта, не за разделението.
Хайде да изброим личностите от културата, медицината, науката, спорта, армията и политическия живот допринесли за утвърждаването на самобитността и независимостта в двете земи, първо и преди всичко!
Да си пуснат "Рапсодия Вардар" или "Изгрей зора на свободата", да изгледат заедно пасаж от роля на Сарафов, книга на Талев или стих на Марковски. Да им дадем документите и разгледаме съдбите на клубовете "Македония" и "Левски", а не "Трето полувреме".
От простото и близкото към далечното и мъгливо.

Представям си мач с ретро-фланелки между Левски София и сборен Македония Скопие, повторение на финала, с възстановена купа, а не филми с фашисти и комунисти. Изложби и театри от Пиринско в Скопие и Охридско в София, повторения на събития от общ характер да гледам, а не просто исторически спорове. Това също може да влезе в работата на комисията със знак "мултипосочност".