Комунягите се усетиха, че края идва. Подготвяха си да приватизират икономиката. Счепкаха се по-между си още 1987г. Сами си свалиха бай Тошо. Сблъсъка стана видим още при Лукановата зима. Генералния вътрешнокомунистически сблъсък, стана при Жан. Руснаците още здраво играеха тук. Луканов даде фира предсрочно. БКП се раздели на дърти комунисти, тип идеалисти и нови капиталисти. Живковистите останаха в БСП, а ДС и новите капиталисти, създадоха почти всички нови, та и досега партии и проекти. Новото видя, че идва голям келепир. И захлеби мощно. Няма невинни, всички рушаха, за да си турят нещо в джоба. Някои станаха много богати. От въздуха. И от едните и от другите. Тук не става въпрос за комунизъм, а за преразпределение на капитала. Каквото имаше, беше наше, на нас българите. Под формата на лозунги му турихме кръста. Не е прав лейте, в България има много богати хора, страшно богати, като за размерите на държавата и икономиката ни. Не трябваше да става така. Вината на новото е, че не изцяло прие модела за лично облагодетелстване. Членство в ЕС и НАТО, не го броя. Това е било практически неизбежно още от двете срещи в Малта Рейгън-Горбачов. Останалото беше технически детайли. А това, че нямаме работеща съдебна система, прокуратура, институции, образователна система, здравеопазване, си е чисто наша заслуга. Западните акули ни опипаха, видяха ни и се възползваха максимално. Чехите и поляците не направиха така. Сърбите също, но там ще влезем в друг коловоз. Някои неща са вече необратими. Прецакани сме всички, без значение кой каква политическа емоция изповядва.