|
Тема |
Re: Въпрос(и) към всички: [re: cumanich126454] |
|
Автор |
cumanich126454 (русский трол) |
|
Публикувано | 30.05.21 17:36 |
|
|
И Стефан Дечев за Петар Тодоров:
Интересно е включването на историка Петър Тодоров (в българската комисия липсва човек с неговото отворено мислене и интелектуален калибър). Младият македонски професионалист е открито срещу ангажираната историография, която служи на определени държавни политики. Тодоров много ясно проблематизира в изследванията си понятието „етничко-географска Македониja“ (не поставяно досега под въпрос от нито един от членовете на българската комисия по отношение на „България“). Говори за „раята“, и слага в скоби израза „македонски народ“ или пък целенасочено поставя кавички около „македонското население“, когато съзнава, че би пренесъл неадекватно съвременни категории към отминала реалност. И двата термина видимо трябва да демонстрират условния характер, който младият македонски историк влага в тях и отсъствието все още на идея за общност и подобна идентичност. Позицията му пък спрямо хайдутството като движение често грабещо и християни, и мюсюлмани, също е един научен възглед, традиционно не много добре приеман от широката публика в България. Отново Тодоров разглежда как ВМОРО по време на Първата световна война, пък дори и един Кръсте Мисирков, са на страната на България (кощунствено първото за ДПМНЕ, второто за всички, и като цяло неудобна тема в Република Македония). Той не крие българския на практика профил на ВМОРО в очите на чужденците, както и самопоставянето й под българска военна команда. Без да разглежда отношенията между българската войска и местното население в Македония през войната като идеални, Тодоров разкрива случаи на като цяло позитивно усещане и посрещане на „освободители“. В крайна сметка той вижда цивилните не като пасивни жертви, както смята от години македонската историография, а активни актьори, особено чрез и през ВМОРО и българската войска. Тодоров не избягва и проблемни места от историята (има опит с македоно-албанските конфликти и учебниците по история). Изследовател е и на основните митове, един от тях за „вечната жертва“ (с който поплак е пълна и българската публичност).
|
| |
|
|
|