За мен големия въпрос е, може ли тази липса на приемственост в паметта на последните поколения, да води до нормално себеусещане в присъствието на българи и доколко би позволила общочовешки взаимоотношения, без хард политиката на Скопие?
Ти си напълно наясно с отговора, но при все, че тази изкуствена народност е създадена именно с цел конфронтация (най-вече с българите), а не самостоен живот, което го виждаме и до днес със зависимостта им, пък било то само мисловна и душевна от сърбите, доколко е възможно все пак?