|
Еййй, ти ме изкара Кобрата бе!
Същите елементи могат да бъдат забелязани в твоят начин на изразяване и на всеки нормален човек. Никой не е Супермен. Нищо човешко не ми е чуждо.
На години съм, знам си недъзите. За това и не се хващам на обществена работа. Ти си се хванал, носи си кръста. Част е от работата ти да се сблъскваш с всякакви емоции. Имаш редица обществени изяви със силни попръжни. Хората, които засягаш, как според теб го тълкуват?
Не те съдя. Обществото изобилства от отрицателна енергия. Двамата сме част от него.
Оценил съм те по положителните ти страни. Имам те за ценен и полезен за обществото заради тях, не заради злобата, която и на теб не е чужда. Не е лошо да имаш от нея. Правите пълноценен човек, а не дебил.... Като мен. Ти ставаш за тази работа, аз не се хващам.
Не мога да свърша твоето с всичките си положителни и отрицателни страни. Нито ти моето със своите си качества. Ние сме материала за градеж, няма друг. Не можеш да ме упрекнеш в липса на откровение. Дори и за моста, такъв какъвто е, считам че да, по-добре е, че ти го завърши, а не друг. Но резултата също е такъв, какъвто е.
Аз бих го спрял ако трябва и със съд, с неустойките му (със злобаааа :)) Тогава Чомаков щеше само да има значение. Сега бих работил да се преправи за по-добро. Както с комунизма, както с Костов. Тогава пак бяхме заедно и сега пак заедно ще си оправяме бакиите, докато се научим. Когато - тогава.
Може да сме на възраст, но сме ученици още. Рано ни е да се правим на даскали и поучаваме, особено на чувства. Всичко подлежи на промяна. Така мисля аз.
Седи кротък, никой не те съди.
|