Ама ако щеш слушай!
Как да береш празен бостан!? То няма какво да се разгражда, всичко си беше разруха. Печалба - йок. Самите комунета хвърлиха кърпата. На тях се сърди, не на седесарите. Те плащаха и си плащат. Комунизмът лежа на наш гръб и ще го гробим колкото си искаме. Докато ни е густо! Победихме и ще побеждаваме трайно и за дълго. Имаме си вече и силни, парични съюзи. По-независими сме. И да не сме, така ни харесва повече. По-добре живеем, по-свободно и независимо като личности. Върнахме си държавата и имуществото, ликвидирано от глупавите комунета.
Просто сами от поквара и простотия, подлогите комунистически затриха себе си. Мислеха (явно им се привижда), че затриха и нас. Нъцки!

Ръка трябва да целуваш, че още имаш държава и свое лично място да живееш, кой да те храни. А, като не щеш, нали знаеш кое можеш да целунеш на майката демокрация...
Ще й хареса, тя е млада и хубава, желана и търсена от мнозина. Умее да привлича.

Има дълг който може да го връща. Колкото повече, толкова повече, казало мечето любимец на Запада. Който е некадърен, покварен и не връща - фалира ако ще и за два лева да е.
Мен никой не може да ме свали от властта над самият мене си.

Знам, добър си! Ти за мое добро така ми говориш. Това го разбирам, ама... Откажи се! Жена ми като стигнем до тук, маха рака и... Знаеш - дебела македонска глава!!!
Добра жена, добри приятели, пари в джоба... Колко му трябва на човек да е щастлив?!