Юни 2008г., ходих на младежки обмен във Франция. По евростандарт, до 35г., си младеж, аз бях на 28г. И друг път съм разказвал историята, но всеки път сам за себе си откривам нови неща. Обявено ни бе че ще сме в Тулуза. В Тулуза-нанайци. Само през деня бяхме там. Уникално красив град, искаше ми се да остана там завинаги. От летището, задръстване да си ебе майката. Няма изнервени бипкания, няма засичания, всеки тихо си чака реда. Може да викнат Зико да им изтегли някой многомилионен заем и да им реши проблемите. Минахме покрай новия стадион на ФК Тулуза, построен извън града, ама напълно извън града, щото мачовете да не пречат на гражданите и като има струпване на хора, да не генерират допълнително трафик. Реката им Гарона-мечта. Нашата Марица е като гьол. То едни корабчета, ресторантчета, кафета, няма еколози да им мрънкат, че унищожават природата и естествения хабитат. Видях повече жълти, отколкото черни, но на гарата целия персонал бяха черни. Видях и Азис на плакат на фризьорски салон. Е не беше Азис, но много приличаше и явно нашето цигане беше взаимствало прическата си от някой френски коафьор. Улиците безобразно чисти, освен около кафенетата, където подовете бяха в килим от фасове, признак, че кафенето е оборотно и посещавано. От там на бързия влак за Париж. Наистина бърз влак. След 1 час слязохме на някаква малка гара-Каор. Уникално красиво градче, със запазен римски мост, в смисъл наистина римски, а не като нашите от османско време. Прекрасен хотел, в който нямаше нищо ново и все едно се връщаш в 19в. От там на сутринта, газ покрай прелялата река Лот. Огромна река, чак плашещо. И крайна спирка Сен Сир Лапопи. Или по-точно нещо близо до него. Кръстих си го френската хижа Пършевица, тъй като ми се стори в на майка си дивия. Обхват на телефона нямаше, освен в определен участък от пътя и то само ако си вдигнеш ръката на високо. Демек, можехме да изпращаме и получаваме смс-и, без да говорим. Асфалт та дрънка. Тесен, но чисто нов. Селска община, селата по 20-30 човека, но много вили на парижани и прочие. А диво, диво. Уникално красива природа. Това където българите си мислим, че имаме най-красивата природа е голяма заблуда. Северните Пиринеи имат такива гори и реки, че ти се замайва главата. Настаниха ни в нещо като пионерски лагер. Да, пионерски. Френски тийнейджъри, от ентото парижко предградие, бяха на спортен лагер. Половината бяха черни, жълти и араби, затова предположих, че са от Париж. Готвачите бяха малко по-големи от тях ученици. И какво правеха по цял ден? Гребане, плуване, преходи в гората. Без униформи, не бяха скаути. Обикновен ученически спортен лагер. На края на обмена, дойдоха кмета и общинските съветници на селската община. Изключително скромни, вежливи и интелигентни хора. Имам представа за ръководствата на селските общини в България и разликата е от Рая до Ада. Нашите първенци, там и за метачи няма да ги вземат. И франсетата искаха да развиват туризма в селската си община. Там дупка не видях. Маркировки и знаци, навсякъде. Асфалт по конец. Пощенска кола и комунална минаваха ежедневно. В селца от по 30-40 човека. Но каква ми е мисълта? Тук имахме ученически лагери, но ги затрихме, защото са от комунизма и съответно са лоши, ограничаващи и недемократични. А нашите тийнейджъри, ходят на частно по хижи, за да се ебат и напиват до козирката. А франсетата имат ученически лагери, за да ги учат да спортуват. Ерго, франсетата ли са комунисти или ние сме прости?

Редактирано от komitaO3 на 05.05.21 15:40.