Никой режим не е само добър или лош. Комунизма на НРБ е отдавна анализиран, обсъден и осъден, с всичките му недъзи и проблеми. Но той остави наследство. Хубаво или лошо, той остави някакво наследство, което ние унищожихме по безогледен начин, само защото някои хора втълпяваха, че всичка що се е случило по комунизма е лошо и трябва да се разгради така че тухла връз тухла да не остане. Да речем, че ти си расъл отглеждан от зла леля. Тя притежава закостеняла фабрика, нереформирана, но със сравнително добри контакти, обаче теб те тормози, не ти дава да пътуваш в чужбина, не ти дава да излизаш с гаджета, кара те да се кръстиш всеки ден пред портрета на по-рано починалия ти зъл чичо. Обаче те храни, облича и държи на топло, защото добрата ти леля, те е зарязала когато вашите са починали и когато веднъж в годината те е виждала, ти е давала скъпи шоколадови бонбонки. Идва момент и злата ти леля почива. Оставя ти цялото си наследство. Но ти я мразиш и продаваш на безценица фабриката и на добрата ти леля, която е поляла с теб сделката със скъпо марково уиски. Ти си в екстаз, още си на 20г., а си опитал от забранения плод. Нека и на злата леля. Хващаш чук и потрошаваш цялата ви наследствена къща, защото тя е от злата ти леля. Изнасяш се на квартира, ти си щастлив, отървал си се от лошата комунистическа фабрика, вече вечеряш вносен чипс с уиски и пътуваш в чужбина. Младостта ти минава, вече си на 40. Парите от продажбата на фабриката, си ги изял и изпил още на 28. Но сега имаш право да работиш в чужбина. Междувременно добрата ти леля, е развила фабриката, твоето наследство, печели добре и продължава да те налива колко лошо детство си имал с лошата ти леля. На старини тя те приютява като нощна охрана в наследствената ти фабрика. Ти си щастлив, защото си отмъстил на лошата си леля и вече си свободен. За нещастния ти живот е виновен изцяло комунизма, леблебията и гадните бонбони Черноморец.