В тоталитарна система "спокойствието" е нещо много относително както за обикновения човек, така дори за "богоизбраните". Във всеки един момент може да се окажеш кривнал от "правия път". Имам пример по права линия и както се досещаш, това се отрази на роднините. Даже аз като тийнейджър имах сблъсък с властта, нещо което мисля съм разказвал тук. Да не говорим за ранния период на 50-те!
Единият ми дядо и едната ми баба имаха много какво да разказват за "спокойствието".

От друга страна, когато си амбициозен и искаш повечко от живота, спокойствието за което говориш може да се окаже лукс в която и държава на запад да живееш. В даден момент може и да си го позволиш, но в България сега не е по-различно.
Просто този аргумент не е убедителен и олеква, по простата причина, че днес може да си подредиш живота така, както ти решиш, а не някой друг с каквито и фалшиви формулировки да си служи и зад каквото и фалшиво "спокойствие" да се крие.