|
Е, да! Отново си адски прав!
Да не говорим че както добре казва Щърка, загубихме енергийна, телекомуникационня и квато се сетиш независимост
Ако се казва, че 1945-1990 сме живели в "независимост", моя е грешката, че съм тръгнал да споря.
Признавам без бой!
Бяхме виновни, че вместо да си седим като в капиталистическа Гърция, избрахме фашистка България (ако и без нея нямаше да оцелеем). Взеха без да питат и малкото което имахме, другарите. Изкараха ни виновни. После ни изкараха виновни, че не вярваме в "светлия комунизъм". Че не сме се оказали достойни за него и... Хайде в панелките, че за малко и без тях да останем.
После бяхме виновни, че не щем да им носим съдраните ватенки, а търсим дънки. Че не щем да им се време в мръсните цехове и не ги имахме за свои. Не им беряхме дерта за петилетките и съботниците, а търсихме и грижихме две педи нещо като лична собственост. После, че сме имали наглостта да харесаме и потърсим благата на капитализма повече от проваления социализъм.
Извинявайте бе, виновни сме!
Ама... Сме повече, какво да кажа!? Повечето не бяхме БКП. Повечето бяхме в панелки по крайните квартали. Повечето бяхме по мръсните халета на стругове и сервизите. Повечето чакахме с години за кола и телевизори, хладилници по записване. Повечето крадяхме държавата както тя окраде нас. Повечето гледахме градинка и прасе на село свое, а не гонихме плана в ТКЗС. Не гледахме "Бразди" в неделя а витрините на Кореком. Търсихме западна музика и списания, а не четяхме Мурзилка. Чакахме датите за морето, а не на Конгреса. Завиждахме на чехите и унгарците, а не на Камчатка и Коми. Разказвахме вицове за Бай Тошо и милиционери, а не четяхме Левчев. Баба ми оправяше изкълченото и тъпчех гърба на баща ми като малък, а в кабинет влизах за бележка само. Имаше още аналгин-хинин и вендузи, първак за разтривка. Ох, болници да видиш... мечта! Любим герой ни бе Андрешко, а не овчарчето Калитко. Редяхме се, чакахме, бягахме и газехме да гледаме "Междузвездни войни", а не "Хан Аспарух". Събирахме от дъвки снимки на Алфа Ромео и Ауди куатро, а не на новата Лада. Плакати лепяхме на Арън Мейдън, а не на Ала Погачова.
Валя ни дъжд от Чернобил, седяхме без ток, радио и телевизия с часове. Пръскаха ни с ДДТ. Тровиха ни с Горубсо и КЦМ. Две години разни малоумници с фуражки ни взимаха здравето в най-хубавите години от живота. Водиха ни да берем ябълки "за Русия", че баба и дядо вече не могат, а тати и мама гонят петилетката. Тъпчехме Икарусите и смърдяха Зил-овете, пърдяха балканчетата и вартбурзите. Кучешки салам за закуска на филия лютеница и банан за Нова Година от оказионния, ако остане или хванеш връзки. Здравословно прахче Ехо и Швепс от тиква(постижение на соц.науката) вместо отровна Кока Кола. ПГР вместо уиски и бира в зелено шише, не кафяво.
Супер си беше!
При първа възможност драсвахме да видим какво е на запад. Да учим и работим като бели хора или за пари и най-ниска категория труд, каквито комунетата нямаха и на идея някога да отделят за нас. Поискахме НАТО и ЕС, не Путин и нови варшАви.
Имахме наглостта доброволно да се съберем в София на СДС митинг, какъвто БКП не бе и мечтала. Да гласуваме за Демокрация с резултат недостижим за "старицата". За Бате Бойко само и само да не са пак те!
Винаги става каквото ние искаме, рано или късно. Другото вирее само в главата на Митьо Гестапото. Съжалявам, няма да се променим. Все ще търсим личното си благо, свободата и независимостта да правим каквото си решим, а не каквото друг реши, че е добре за нас.
Тъпи сме, материал сме и вината поемаме с мезета, знам! Сега чакаме умните и красивите да им се позабавляваме на идеите.
|