Стефан Богданов е бил начело на контраразузнаването в последствие подгонен като трайчокостовист.
,,Като директор на Българска фотография един ден бях посетен в кабинета си на ул. ,,Цар Шишман" 31 от състарилия се вече Евгени Чемширов, племенника на генерал Владимир Заимов, за когото по-гори стана дума. Той ми заяви, че идва при мен от моралното задължение да каже някои истини и то на човек, комуто още вярва. Той ми напомни, че знае, че аз съм му запазил живота и ми напомни за моя разпит при временния му арест в една от моите канцеларии. Добави, че при тогавашната обстановкане е смеел да ми каже истината, защото сме щели да го унищожим заради нея, но сега след ХХ конгрес на КПСС, той се чувства задължен лично към мен да я съобщи, за да не премълчава едно позорно минало. Каза: ,,Нямам нищо против да имате един червен генерал повече, при това ми е и близък роднина и аз не съм имал с него каквито и да е ежби и недоразумения. Служех му вярно, активно и честно, и получавах за това прилично възнаграждение. Но на теб искам да кажа за непочтенноста и алчността на тоя ,,ваш герой..."
И Чемширов ми разказа как когато синът на Заимов - подпоручик Стоян Заимов, на работа преди 9 септември в РО-то на Шуменския гарнизон, по някакъв финансов начет в службата бил изпаднал в тежко положение, баща му бил много угрижен да му търси крупна сума пари. Той тогава именно извикал Евгений и му дал следното поръчение: ,,Отиваш в Берлин (по времето на Хитлер) , в Гестапо ще се срещнеш с голям началник и ще му предадеш моето лично предложение - работа в разузнавателната мрежа на СССР в България. Съобщавам ви тоя факт и моето желание е да мина на паралелна работа при немското разузнаване, като към немците ще бъда коректен. Какви финансови условия може да му предложи Гестапо, като той се задължава това да се запази в тайна пред руснаците..." От Гестапо след няколко дни му отговорили, че това е някаква руска провокация и не се хванали на въдицата. Отиването на Чемширов в Берлин не било тайна и това може би е голословното основание да го картотекират като агент на немците. Бях потресен от този разказ на Чемширов, но нямах никакви съмнения в искреността му."
,,Във връзка с изясняване моралния лик на генерал Заимов по наличните приведени сигнали се явих лично при живия още Кимон Георгиев и поисках от него една по-точна характеристика на неговия някогашен колега. ....... Когато още полковник Кимон бил началник на Военното училище при него се явил някакъв шоп от Бояна с жалба, че той всяка година доставял редовно сено в гвардейския конен полк на ул. ,,Регентска" (сега ,,Владимир Заимов"), но тая година още преди да докара сеното го извикал командирът на полка, майор Заимов, и му поискал предварителен рушвет за доставката. Това за честта на българският офицер по онова време било недопустима проява, с която се занимал военният съвет, но се смилили над Заимов..."
Стефан Богданов ,,Две смърти няма, а без една не може" стр. 106-107
|