Тъй като имам наблюдение и от двете страни, макар през почти детските ми тогава очи Югославия на мен ми изглеждаше като земя на крайностите. Първите ми спомени бяха за по-малки, но невероятно красиви къщи, в същото време се изумявах като гледах мизерни дървени стълбове и невероятното количество дребни коли, соколд фичо. Правеше ми впечатление по селата които минахме мизерията, сламените покриви, както Щърка спомена и тесните пътища. Да, асфалта беше по-син и по-хубав. Хората не бяха по-добре облечени според мен, не си спомням, може би дънки и такива неща да са имали, ама не ми е направило впечатление за нещо кой знае какво. Харесваше ми свободното слушане на всякаква музика, марките. А България си знаем - селата с големи, но еднакво грозни къщи. Пристройки, барачки, присвоени местенца, в малките градове преградени дворчета с кочини, оборчета, че дори и плевни. Големите градове в междублоковите пространства можеше да видиш невероятни чудеса. Иначе редичък автопарк с основно москвичи и по-рядко жигули, ладата беше за баровците и тежкарите. Но като градоустройство - огромно съжалявам, драги ексюгославяни, но бехте тапа в сравнение с нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DannyDeVito на 26.03.21 14:53.