Всъщност хотела ни бе на много странно място! От едната му страна към морето, гледаше към две съседни поделения. Пътечката между тях (едното флотско, другото на жандармерията) излизаше точно в двора на хотелчето. Видях един ден уволняващи се, как бият капи у земята, като при нас едно време...

Противоположната му страна гледаше към градчето и неговата търговска улица, а от ляво и от дясно бяха разположени Джамия и сътветно Църква.

Ходжата всяка сутрин ни подсказваше с виенето си, че е станало 5ч. и сме некъде из Ориента, а в църквата ходеше самият кмет на градчето, сириец по произход (имаше и други такива местни), който накрая ни раздаде разни дипломи и награди и специално ни покани отново.