Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:50 04.12.21 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Кръвеник 1876г.
Автор komitaO3 (Зъл и лош)
Публикувано05.03.21 14:45  



От Жоро Хаджиев

Има няколко прекрасни гледки към най-високите била на Стара Планина, които няма да видите никъде другаде, освен от възвишенията на Габровско - Тетевенската верига на Предбалкана. Те те карат да спреш, за да почувстваш истинското величие на природата. Една от тях е от тучните ливади над героичното село Кръвеник. Впрочем, върху южните склонове на тази верига са разположени безброй махалички и почти всички са свързани с нашата недалечна история.
Навярно малко от вас са посещавали Кръвеник, а още по-малко знаят за старото село Стар Кръвеник, намиращо се по третокласния локален път, тръгващ от Граднишкия боаз за към Стоките/Батошево. Добре си спомням, че за пръв път посетих това село през 2007 г, търсейки комплексът "Романтика".
От близо 1000 жители през 1956 г. сега в Кръвеник живеят около 130 човека. Селото не е сред тотално обезлюдените планински села, но ако не са "виладжиите" и по-мургавата част от населението, местните хора едва ли ще са кой знае колко на брой. Още по зле е положението в Стар Кръвеник, който преди освобождението е бил съставен от 570 семейства, макар в това число да са влизали и семействата на няколко околни махали.
Кръвеник не е много старо, както близките до него Батошево, Градница и Дебнево, които са били постоянно населени през различните епохи, но наоколо са намерени много артефакти от предишни, накъсани на периоди заселвания. Първите находки са от около 2300 г. пр.н.е. Осемдесет и осем тракийски могили доказват за осезаемото присъствие на траките по тези земи. Няколкото крепости в района доказват пък ясно присъствието и на римляните в по-късен период. След това обаче, данни за живота около Кръвеник до края на XVI век липсват.
Кадър от Стар Кръвеник, където за пръв път през турско са направили своите колиби избягалите от равнинните села българи. Не бих казал, че това е най-подходящото място за заселване, но главната цел на хората по онова време е била, да се скрият от османския гнет и посегателства. Нямало е в района по-скрито място от малката, сравнително равна падина между Леви връх и връх Бабан.
Както се забелязва от картата, през Кръвеник и близо до него не минават големи реки, но такава е била съдбата на повечето новосъздадени махали по онова време. Виждате ги добре, как са пръснати най-вече под Черни връх. Важното било, да има все пак някакви водоизточници, паша за животните и земята да не е спахийска. Стар Кръвеник се намира на около 600 - 640 м нам.височина и е отдалечено на около 1,5 км от Боазката река. Стръмна и лъкатушеща пътечка се е спускала към Граднишкия боаз.
Смятам, отсега трябва да уточня, че когато е създадено селото, друг Кръвеник е нямало. Едва по-късно се заселва новият Кръвеник, на когото казвали "центъра" и всички останали махали за изток от Боазката река.
Макар да няма писмени свидетелства за съществуване на населено място по тези земи по време на Втората българска държава, открити са следи от дебели зидове при строежът на една от къщите в Стар Кръвеник. На снимката се виждат находки от това време - върхове на копия и стрели, изложени в местния музей.
Музеят се намира в къщата, която е служела за щаб на въстанието през 1876 г, но за това ще стане дума по-късно.
За жалост, музеят, по стар български обичай е на няколко пъти разбиван и сбирката ограбвана!
Когато завладяват страната ни в края на XIV век, османците налагат в нея своя военно-робски феодализъм. Ползвам този непопулярен термин, тъй като, макар и отношенията в по-цивилизованата част на империята да са феодални, в редица части на огромната й територия все още порядките са стари, робовладелски. Раята се изтребва, продава се в робство, събарят се храмове, отвличат се малки момчета и момичета и насила се помохамеданчват, а възрастните се изпращат в Мала Азия, за да се ползват като роби. Така че, когато говорим обективно за взаимоотношенията в Османската империя, трябва да ги разделим грубо на два периода, макар тази разлика да е твърде размита във времето.
Именно този първичен феодализъм бил дълго време бич за каквато и да е инициатива и задържал обществено-икономическото и стопанско развитие по българските земи. Векове наред, българите са се стремели предимно да оцелеят и да опазят своите семейства от посегателства. Според османското законодателство, завоюваната земя била собственост на султана и всички били негови роби.
С идването си по тези земи, османците започват да заселват мюсюлмани из старите български села, а някъде между тях създават нови, чисто турски села. Главната им цел е да укрепят властта си. Севлиевско влизало в Никополски санджак. Селата Млечево, Градница, Бериево, Дебнево, Душево, Дамяново, Хирево, Батошево и др. биват включени под контрола на един или друг спахия. Например Градница е била тимар на Мюрсел, сераскер (военен комендант) на Търново. В началото е имало само 2 домакинства мюсюлмани и 76 неверници, т.е. християни. Вдовиците също са се водили на отчет. Техният брой е бил 14, което ни навежда на мисълта, че мъжете или са били откарани за роби или са загинали по време на местни стълкновения със завоевателя. С годините броят на мюсюлманските семейства се увеличава, а българските едно по едно се изселват из околните планини.
От документите за облагане с джизие (данък само за неверници) се разбира, че през 1618 г. в Градница е имало 39 български домакинства и за 20 години, техният брой вече е намалял на 30. Изтласканите към планините, българи създават т.н. Граднишки колиби. Така в жилите на повечето кръвенчани всъщност тече граднишка кръв.
Махала Стар или Горен Кръвеник отстои на 2 км в СЗ посока от сегашното село Кръвеник. За произхода на името й има няколко версии, като повечето от тях са свързани с легенди на по 600 години за пролята кръв, но най-правдоподобна за мен е тази, че името идва не от "кръв", а от криво място "кривиник", тъй като така е записано последно в църковните документи на Батошевския манастир. Още повече, в миналото достъпът към селото се е осъществявал по стръмни, тесни и криви горски пътеки.
На снимката виждате най-старата къща в Горен Кръвеник. Според стопанката й, тя е на 300 години и е преживяла събитията през април 1876 г. Един от най-старите родове в Кръвеник е Миленовци. Изследванията го проследяват до 10-то поколение и нататък следите му се губят. Първият представител, които се помни е някой си Милен, живял 1700 - 1740 г.
Друг стар род е Хаджиите. Не се помни кой е ходил на хаджилък, но от този род е Божа - жената на ръководителят на въстанието в Кръвеник Фильо Радев. Заради убийството от тракийски турци на един от синовете на рода, всички активно се включват в избухналото по-късно въстание.
Още известни родове от Кръвеник са: Пандурите, Игнатовци, Качули, Наневци, Гърбовци.
Друга махала към Кръвеник била Войнишката махала, откъдето към Стара планина се откриват тези прекрасни гледки.
Създадена е малко след Стар Кръвеник и е изпращала войнугани в султанските обори, затова така я наричали. Състояла се от родови колиби.
Един от старите родове тук бил Иванбашовци. Родоначалник на рода е Иван Атанасов - Башата от Градница. Докато бил долу в селото, турците хвърлили око на дъщерите му, искали да ги отвлекат за жени и да ги потурчат, но той набързо ги омъжил в Ново село и Острец, и се изселил в Кръвеник.
Други родове от Войнишката махала били: Кафтаните, Боевци, Слепевци, Пенковци, Чолаците. Съдбата на последния род е подобна на тази на Иванбашовци. Дядо Стойчо бил роден някъде около 1730 г. в Градница. Имал две хубави дъщери, но турците и на тях хвърлили око, затова той се изселва в местността Рътлината, а дъщерите си омъжва в Топлеш (Габровско), тъй като турците идвали да ги търсят и в Кръвеник. Имал и четирима сина, които поставили началото на четири отделни рода.
Тафровци е отделна родова махаличка. Тя е създадена от Кольо Тафрата. В нея се заселва по-късно дядо Димчо, отново от Градница, който преди това е имал колиба в местността Димчова урва на Леви връх.
Все в горната част на Кръвеник са махаличките, създадени от други родове: Сурвендовци, Пелитите, Караивани, Меразчии, Карадимовци, Горни Доневци.
Махалите, намиращи се още на юг, през река Негойчевица като: Табашка, Троенците. Дрянът, Шатровци, Доневци и др. ви показах в предишен материал, затова тук няма да се спирам на тях. Същото се отнася и за Боазките махали: Лумпари, Дългодрей, Иванчовци, Дисманица, Дялък и др.
Анкети сред родовете показват, че една част от тях се заселват по тези места заради кърджалиите и техните нападения над селата из равнините. Между 1780-та и 1810 г. Севлиевско става център на междуаянски сблъсаци и свърталище на кърджалийски сформирования. Властта не може да се справи с тях и разрешава дори българите да се въоръжават.
Кърджалиите нападат, разграбват и опожаряват Батошево, а около 1800 г. бандата на Кара Феиз напада и разграбва махалата Лумпари, след което се насочва към Ново село. Новоселци ги посрещат с подаръци и дори ги разквартируват по къщите из селото и така го спасяват от погром. Пострадали са някои махали около съседните Зла река и Острец.
Кърджалиите планували да ударят и Кръвеник, но от Ново село предупреждават комшиите си. Кръвенчани изпокриват семействата из близките гори и поставят въоръжени постове около селото. Разбойниците връхлитат с конете си като хали и набързо разграбват няколо къщи. Тогава скритите в гората мъже започват да гърмят по тях. Кърджалиите яхват конете си и запрашват към Ново село. От селото е убит Михо Стойчев, когото неканените гости случайно откиват, вързват го за едно дърво и практикуват любимото си забавление - да стрелят по жив човек като по мишена. Само си представете, колко пари е струвал човешкия живот по онова време!
Положението на местното население, дори след приключване на кърджалийството е било много сложно. Старите родовете в Кръвеник са били рая на граднишкия феодал - спахия, били му здължени целогодишно, както и на държавата, заради определената им с тапия земя. Затова новодошлите се стремели да заемат (да заорават) предимно гори, които били предимно държавна собственост. Тези земи не носели достатъчно доходи, но поне се спестявал единия данък.
С разпадането на феодализма в Османската империя се променят и взаимоотношенията. Спахиите се стремят към пълна самостоятелност, заформят се стоково-паричните отношения, започва износ на продукция към западните капиталистически държави. Създават се стоково-производстени стопанства - чифлици. Такъв е имало в центъра на землището на Кръвеник. Земите му били най-хубавите в района и той, разбира се, бил притежание на граднишкия спахия.
Основни отрасли за раята били земеделието и скотовъдството. Земеделието произвеждало продукти най-вече за собствено задоволяване, без да може да задели количества за размяна. Обработката на бедната земя била изключително примитивна.
Скотовъдството е снабдявало семейството с месо, кожи, вълна, мляко, масло, мас, козина. Природните условия били много подходящи за отглеждането на животни. Преди Априлското въстание редица кръвенчани притежавали десетки овце и кози, говеда, прасета, дори някои имали коне. За кокошките не са се грижили, те се самоизхранвали, кълвейки наоколо. За огромната по обем работа е било необходимо голямо семейство, затова жените раждали много деца.
Отделно балканджиите са се занимавали с добив, търговия и обработка на дъвен материал за строителство.
Кръвенишката къща през турско е претърпяла три етапа на развитие. При заселването семейството е изграждало примитивна колиба с покрив от папрат и шума или от коруби - дълги улиевидни късове от дънери на дъвета, които се подреждали като турски керемиди.
Вторият етап е едноетажната къща, при която вариантите били: едностайна (всички живеели в една стая), двустайна (хашево и соба) и тристайна (хашево, соба и горница за покъщнината).
Трети етап е създаването на двукатна къща. На приземния етаж се намира мазата за продуктите и дамът за животните. На втория етаж разпределението е било както при тристайната едноетажна къща. Покривът вече е от каменни плочи и има поне две зидани от камък стени.
Въпреки, че били отдалечени от турските селища и онези със смесеното население, българите от Кръвеник пъшкали под тежестта на многобройните данъци, които постоянно се вдигали и едвам свързвали двата края, за да преживеят годината. Йошурджиите (събирачите на данъка върху реколтата) толкова се престаравали, че описвали всеки стрък на пипера и доматите. Рушветите били в основата на тези взаимоотношения. Позната картинка ...
Освен всичко, всяка къща се задължавала за "неканени гости" да дава по една печена кокошка, една бяла пита, сирене и ракия. По бродовете на река Видима около Севлиево, кръвенчани неведнъж били унижавани, като пренасяли турците на гръб от единия бряг до другия. Имало ербап българи, които отмъщавали за нанесените обиди, но такива се брояли на пръсти.
През 1810 г. кръвенчани поискали да се отделят в отделна община. Дори настанал бунт, при които имало убити. Отделянето се осъществило същата година и бил създаден административно-просветен център, който се оформил на територията на сегашното село Кръвеник. Някои видни семейства се преместили да живеят в т.н. "Център" и си построили там къщи.
Центърът окончателно се оформя, след построяването на обществените сгради: килийно училище, църква и дюкян. Изборът за общински съветници се осъществявал машинно - с бели и черни бобени зърна. Кметовете обикновено печелели изборите чрез почерпки. Който от кандидатите черпел най-много, той в края на краищата ставал кмет.
На снимката е новата църква в Кръвеник, която няма нищо общо със старата. Предишната се е намирала в една схлупена постройка в същия двор. Тук е било и килийното училище.
Мисля, че трябва да ви съобщя и имената на кметовете по онова време, а те са: Еремия Миленов - до към 1820 г. Той събирал данъците от махлебашиите - махленските старейшини, слагал ги в една торбичка, нарамвал една мотика, уж че отивал да копае и отнасял парите в Търново.
По времето на Еремия е кметувал за малко Цонко Стойнов Пехливана, но набързо го наклеветили, че помагал на хайдутиите и е бил свален.
Пенко Михов Стойчев от Войнишката махала бил на този пост цели 25 години.
През 1846 г. кръвенчани избират за кмет Фильо Радев Миленов от Стар Кръвеник. Той е бил изключително тачен от всички и останал на този пост до смъртта си по време на Априлското въстание.
Ще ви разкажа накратко житейския път на Фильо Радев, тъй като в последвалите събития, той ще бъде един от главните ни герои.
Роден е в Стар Кръвеник, учил в местното килийно училище, няколко години е махлебашия. Брат му Димитър е един от първите свещеници на селото. Заловил се с търговия на добитък, отворил дюкян в Центъра, Фильо бързо се замогнал и се наложил пред редица заможни и влиятелни турци в Севлиево и околията.
Самите турци му ставали на крака и му правели ихтибар (почит, уважение). Това не му пречело да мрази османската власт и усилено да работи по подготовката на въстанието. За един от първите му приятели в Селиево се смятал местният влиятелен дерибей Саадулах ефенди, за когото стана въпрос в материала за Батошево. Фильо Радев се е мерил по известност с чорбаджии като Михо Гълъба от Млечево и Дядо Минчо Атанасов от Батошево.
От всички събития, развили се на територията на Кръвеник, най-трайни и дълбоки следи в народната памет е оставил "бунтът", както старите хора наричали Априлското въстание. Нямало махала, род или семейство, което да не е изгубило близки, роднини, дом и добитък при неговото жестоко потушаване. Нямало човек от по-младите, който да не е слушал от дядо или баба, от баща или от майка незабравими моменти от героичната съпротива на своите прадеди през паметната пролет на 1876 г.
Това са били дни на решителна борба на живот и смърт, дни на велика изкупителна саможертва, за да изгрее най-после свободата за идващите поколения.
По време на "бунта", кръвенчани с кръвта си са написали светли страници в историята на селото си, за да заемат те достойно място в нашата национална история и тези страници трябва да се знаят и помнят, а не да се крият, защото с тях са свързани стотици съдби и към това ние трябва да се отнасяме с огромна почит и преклонение!
Нека сега проследим подготовката на въстанието в Кръвеник.
През лятото на 1872 г. В.Левски и Иван Комитата идват в Ново село (сега гр.Априлци) и провеждат събрание. Бива поканен и Фильо Радев, тъй като е бил много близък с Кольо и Нанко Пачникови - функционерите на селото. От същата година се започва подготовката за въстание, като в началото към делото са приобщени само близки до Фильо Радев хора.
Към 1875 г. дейността се разраства, връзките с новоизбрания околийски революционен комитет в Севлиево също. Главната работа пада на плещите на сина на Фильо - Христо, за да не бъде заподозрян бащата като организатор. По Гергьовден, под предлог, че ще закупуват агнешки кожи, Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Сава хаджи Ангелов посещават Къвеник и провеждат събрание, на което Фильо Радев заявява, че работата върви в крак. Изпраща гостите и заръчва да поздравят бащите си, които са му добри приятели.
Иска ми се тук да отворя една скоба, за да напомня, че когато говорим за дейците на околийските революционни комитети и ръководителите на въстанието по места, трябва да наблегнем на това, че те не са били случайни, прости хора - бунтари, които нямало какво да губят. Напротив! Всички са образовани, от знатни и уважавани семейства и ясно са осъзнавали, че ще изгубят всичко, включително и живота си. Ето, това е голямата саможертва, която болшинството от хората не са в състояние да направят!
Фильо Радев току-така не се доверявал и искал да се убеди, че въстанието е добре подготвено и повсеместно, затова ходил до окръжния комитет в Търново, престоял там десет дни, водил разговори, дори получил известна сума за въоръжаване от Г.Оряховица. Решено било Батошево, Кръвеник и Ново село да бъдат център на въстанието в областта, където да дойдат и въстаниците от останалите полски села в Севлиевско.
Големият проблем си оставал въоръжаването. Търсели се различни пътища, но Фильо Радев е човек, който решава трудностите със замах. Той използвал връзките си със Саадулах ефенди, от когото взел заем за "търговия" в размер на 15 х. гроша. Откъм Троян се доставя барут в малки чувалчета, които са скрити в големи чували с брашно. Призводителите на барута са турци от село Коман. В Батошево се изработват куршуми. Ножове и щикове се поръчват в Габрово. С две думи, работата вървяла.
В Ново село и Батошево започва изработката на черешови топчета. Турците подразбрали, че из околните села се готви нещо. От Севлиево са изпратени десет заптиета да претърсят Кръвеник, но нищо не намират и си заминават. Междувременно Фильо Радев омъжва дъщеря си Рада и вдига голяма сватба, която според него трябвало "да се помни". На нея присъстват турски големци от цялата околия и гърмят с пищовите. Тя била като предшественик на друга, кървава сватба, която предстояла да се вдигне скоро.
По нареждане на чорбаджи Фильо, в къщата на Иван Михов Пенков са свикани най-доверените членове на местния революционен комитет. Пред евангелието и кръста, поп Иван ги заклева. Всяко предателство от този ден нататък ще се наказва със смърт. Скоро селяните, които не били посветени в делото започнали да си шушукат, че турците ще ги изколят.
Към средата на април турците в Градница започнали да подхвърлят: "Млечовене папури секат, кръвенчани куршуми леят, а столчени кюмюр горят" и открито се заканвали, че ще палят и грабят.
1 май, събота. Фильо Радев, притиснат от обстоятелствата, прави съвещание в Стар Кръвеник. Преценява се, че положението става сериозно, защото са изпратени три заптиета, които трябва да заберат чорбаджията към Севлиево. Той взема решение, да свика общоселско събрание на връх Бабан. Междувременно, нарежда на сина си Христо, да иде до Боаза и да доведе всички мъже, годни да носят оръжие. Други хора праща да доведат мъжете от махалите: Войнишка, Табашка, Долни Еневци, Еневци, Троенци, Шатровци, Лумпари, Черни връх и Паздери.
Църковната камбана бие тревожно. Към обяд селяните пристигат на Бабан за събранието.
Сред вековната гора на връх Бабан се събират около 250 души. Има също представители на Ново село и Острец. На това ново "Оборище" Фильо Радев взема думата, като накратко открива събранието, а пред кръвенчани говори Дончо Йовев - Фесчията. В речта си той набляга на това, че около Средна гора нашите вече се биели с душманите, а в Севлиево са арестувани Стефан Пешев и неговите другари. И тъй като в Кръвеник хората били свикнали решенията да се вземали с вишегласие, призовавали ги да вземат своето решение сега.
Всички присъстващи единодушно гласували, че бунтът трябва да бъде вдигнат веднага.
Фильо Радев бил много развълнуван и държал оптимистична реч. Чрез нея той искал да вдъхне увереност сред съселяните си, че делото ще успее, тъй като навякъде по села и градове българите са се вдигнали и скоро предстояло да имат вече собствена държава ...

Уви, ситуацията по българските земи изобщо не била такава!
Въпреки предварителното въоръжаване, оказало се, че малко от въстаниците притежават огнестрелно оръжие. Част от тях носели кремъклийки и евзалийки пушки, но болшинството тръгнали да събарят империята с брадви, вили и коси.
От къщите се вземат още: мотики, лопати, търнокопи и хората се отправят да правят местата на позициите (метеризите) и командния пункт. Последният се намирал в местност Малката Лучина, срещу махалата Дългодреи. Пред командването се откривала обширна гледка, достигаща чак до Градница, Граднишки колиби (Столът) и Млечево (Селце). Оттам се очаквал да дойде врагът. Позициите започвали от връх Черешките и се спускали към боаза, където въстаниците повалили няколко бука, за да преградят пътя.
През това време в Ново село юзбашият извършвал обиски. Никола Дабев и свещ. Радион решават да го убият, а четата на Цанко Дюстабанов потегля към севлиевските села.
2 май - неделя. Кръвенчани продължават да копаят окопи, а Фильо Радев изпраща човек в Душевски колиби да повикат в редовете на бойците Иван Палаза, който бил отличен стрелец "нишанджия".
Към обяд откъм Градница се задават спахията Хаджи Тюрди и йошурджиите Хаджи Амза и Татарът. Разпален, бунтовникът Димитър Петров се замолва да му разрешат да стреля по Тюрдията и ако не го улучи, да му отсекат ръцете. Стреля, но куршумът уцелва ножа му и турчинът се отървал с лека рана. Турците обръщат конете и в галоп побягват към Градница.
Саадулах ефенди все още не вярва, че това е организиран бунт, а някакво лично отмъщение срещу Хаджи Тюрди, но йошурджиите бързо разпространяват из турските села вестта за въстанието, съветвайки съселяните си да не ходят към Кръвеник и Ново село, защото ще бъдат бастисани.
През деня на помощ пристигат черкези от Плевен, предхождани от Дели Неджиб.
Габровската чета води престрелка с турска поща и пристига на Моровешките скали.
3 май - понеделник. Йонко Карагьозов заминава с група за Дебневския боаз (на северозапад от Ново село), а Фильо Радев и Дончо Фесчията вземат 70 души от новоселци и се отправят към Граднишкия боаз. Защитниците наброяват вече около 300 души.
В Севлиево Саадулах ефенди мобилизира нередовната войска, опълчение и башибозуци от Чадърлий, Душево, Дамяново, Хирево, Дерелий, Сърбеглии и Дебнево. Абазът Касабоулу успява да премине през блокадата, преоблечен като българин и докладва в Севлиево, че московци в Балкана няма, което било най-голямото притеснение на турците.
Към обяд срещу позициите тръгват три колони башибозуци. Едната група се насочва към Млечево, но чорбаджи Михо Гълъба ги връща с думите: "Тука комити няма!" Когато средната колона достига махалата Дългодреи, въстаническите пушки започват да гърмят. Турците отговарят с гърмежи, думкане на тъпани, писък на зурни и запалват няколко къщи. В една от тях се намира дядо Наньо - немощен старец. Той викал, викал, докато накрая изгорял в пламъците.
Първата колона башибозук , съставена от около 300 - 350 души заминава към Леви връх, но малка група въстаници с чест огън успяват да я спрат и дори да я обърнат в бягство. Турците се вливат към средната колона.
Третата колона почти не среща съпротива към Черни връх и напредва доста нагоре. Новоселецът Йонко Тотевски се качва на едно дърво и с точната си стрелба спира колоната. Барутния дим от пушката му обаче го издава и турците с дружен залп го раняват тежко. Малко по-късно го измъчват и убиват.
Башибозуците от същата колона се спускат от Черни връх и почти достигат махала Лумпарите, но Фильо Радев взема група бойци и с честа стрелба ги принуждава да отстъпят. Положението било спасено.
Щабът изпраща трима човека да пресрещнат четата на Цанко Дюстабанов и да я доведат в Кръвеник.
Една част от габровската чета остава да пренощува в Угорелец и на другия ден щяла да се събере с другата част от четата в Батошево. Привечер Христо Филев прави проверка на позициите, окуражава хората си, като има казва, че утре ще дойде помощ - голяма чета.
През това време севлиевският каймаканин раздава оръжие и на запасните офицери и войници. Пристигат още черкези от северните села. Халуд бей предвожда още 400-500 абази.
На Дебневския боаз през деня е спокойно.
4 май - вторник. Отрано в Дебневския боаз започва престрелка. Фильо Радев изпраща в Граднишки колиби (Стола) Ив.К.Кривошиев, за да призове населението да дойде в помощ на защитниците на Боаза. Кривошиев се среща с чорбаджи Кънчо Койнов и говори с него, но той отказва да се включи.
През това време на Граднишкия боаз е спокойно, а Фильо Радев тръгва за Батошево, за да се види с Цанко Дюстабанов.
На път за Севлиево вече е редовната войска на Фазлъ паша.
5 май - сряда. Четата на Цанко Дюстабанов е пристигнала. Част от нея, начело с Бочаров е останала в помощ на батошевци, а друга част, заедно с войводата тръгва към кръвенишките позиции. Габровци и кръвенчани се срещат в Душевски колиби на това място. Всички се прегръщат радостно, а след това разпределят четниците по позициите.
Новото подразделение е позиционирано срещу Граднишки колиби в местността Двете могили (показах ви ги в началото на албума). На голямата могила е забито знамето, а групите четници няколко пъти обикалят могилите, за да създадат впечатление, че са много. От Граднишки колиби ги виждат добре (селото зад дърветата), но никой не излиза да се присъедини към тях. По съвет на Цанко Дюстабанов, на дядо Фильо е назначена лична охрана - младежът от Боаза Въльо Йонков Ранковски. Той до края на живота си не напуска войводата.
Четниците изявяват желание да нападнат турските села Душево и Градница (на снимката), за да ги опожарят. Цанко Дюстабанов обаче отхвърля предложението с аргументите, че те не са варвари и са отишли там да се бият с когото трябва.
В махалата Делък въстаниците срещат "турския дух" Иван Цочев - Курука, когото повеждат с четата. Фильо Радев решава за последен път любезно да покани Михо Гълъба, да се присъедини към въстанието, като по куриер му изпраща писмо. С Цанко Дюстабанов съчиняват писмото, в което го молят, да дойде с най-здравите си и силни момчета да помогнат на делото. Дядо Фильо обаче не издържа на любезния тон и предава устно на куриера: "И да кажеш на Михо, ако не дойде, с кремъни ще го дера после!"
Тогава заловеният предател Иван Цочев, който бил наблизо се обадил: "Турците са много, въоръжени са до зъби, скоро ще дойдат и до крак ще ви избият всичките". Цанко Дюстабанов заповядал веднага да му отсекат главата, но Фильо Радев го спасил и дори го изпратил да си вземе пищова. Иван Цочев повече не се върнал, а заминал към Стола, за да докладва на турците за въстаниците.
В това време всички българи от граднишките махали и душевските колиби бързали да напуснат населените места, предчувствайки последвалата развръзка.
Махалите и къщите в тях опустели. Всички вземали най-необходимото и хващали планината над Кръвеник.
Вечерта преминава в тревожно очакване. Башибозуците правят опит отново да си върнат махала Дългодреите, но подсилената охрана ги посреща с огън. Има убити и ранени, и турците се връщат обратно към Градница.
През това време ордите от черкези и абази под командването на Дели Неджиб се отправят към Батошево.
6 май - четвъртък. В Боаза турците предприемат нападение и до вечерта се води престрелка. Габровци един по един започват да се губят, оголвайки позициите, а група от 15-20 човека, предвождана от Н.Кавалов направо се отправя за Габрово. В Дългодреи отново пламват няколко къщи, има убити въстаници, които после са насечени на парчета.
Батошевските бойци са разбити и десния фланг на кръвенчани е открит. Г.Бочаров с няколко оцелели четници се изтегля от Батошево, пренощува в Стоките и се присъединява към защитниците на Кръвеник. От Търново в Севлиево пристига съобщение на властите, че Фильо Радев трябва да се залови жив. Севлиевският каймаканин разпорежда на частите, на всяка цена войводата да бъде заловен напълно запазен.
7 май - петък. Турците оплячкосват и опожаряват Батошево. Откъм Дебневския боаз се съобщава за голямо настъпление на башибозук и Дончо Фесчията повежда габровци натам. В пролома на Видима цял ден се водят сражения, а кръвенчани остават сами да се оповават и надяват на собствените си сили. През нощта става много студено и пада сняг, който покрива земата и раззеленилите се дървета.
8 май - събота. Снегът продължава да вали, студ сковава позициите, но бойците са по местата си в очакване. Фильо Радев разбира добре ситуацията и близката трагична развръзка, а батошевци вече бягат да се спасяват из гори и пущинаци. Той нарежда жените, децата, старците и бабите, заедно с добитъка да се изтеглят към Балкана. Минава по позициите и отново окуражава защитниците, като ги съветва как да действат, ако в гръб откъм Батошево и Стоките им излязат нападатели.
В Севлиево Саадулах ефенди и Дели Неджип подготвят още три групи наемници в помощ на трите пролома. Желаещи не липсват, тъй като се заформя мегдан за голяма плячка.
Ето всъщност каква е била ситуацията около въстаналия район - Батошево, Кръвеник и Ново село. Малкото на брой въстаници е трябвало да покриват дълга бойна линия (червената) и хората не достигали, затова те често се прехвърляли от едно място на друго, за да помагат на другарите си. Срещу тях турците противопоставят хиляди наемници, събрани не само от околните села, а и от цялата северна част на Дунавската равнина (сините стрелки). Атакувани били предимно трите боаза, но силите били неравностойни.
Саадулах ефенди, като верен приятел на Фильо Радев му праща писмо да се пази от комитаджалък, за да на бъде уличен в бунтулук. Той още не вярва, че аркадашът му е сред ръководителите на бунта.
Цанко Дюстабанов през деня с кон гони избагали четници чак до махалата Купен. Вечерта Дюстабанов и дядо Фильо се събират, обсъждат ситуацията, дават си сметка за настъпващия край, но си дали и кураж, че скоро свободата ще изгрее за онези, които останат живи.
9 май - неделя. Дюстабанов, след като сърдечно се прощава с Фильо, тръгва за Ново село. Балканът е побелял, а семействата на борците зъзнат скрити по долове и гори. По позициите горят огньове, въстаниците очакват врага.
Турците възнамеряват да смажат съпротивата на кръвенчани и новоселци. Въздухът скоро се раздира от писъка на зурните и думкането на тъпаните. Огромна тълпа башибозуци и черкези се задават отдолу и крещят.
Българите се стресват. Фильо Радев окуражава момчетата, като завършва с думите: "Ние не сме излезли да продаваме салтанати, а да мрем за правото и свободата си".
Измежду настъпващите османци се откроявал един натруфен с разкошен кожух турчин, с яка от лисичи кожи. Момчетата решават на всяка цена да го смъкнат от коня, прецелват се и ... турчинът изцапал кожуха. Това вбесило настъпващите, които започнали яростно да стрелят и клони се посипали по главите на защитниците. Престрелката преминала в непосредствен бой. Момчетатa се държели безстрашно и с точен огън накарали противникът да се изпокрие кой където свари, но в това време изневеделица откъм билото на Леви връх се появяват турците, пристигащи от разгроменото Батошево.
Настъпил критичен момент, имало опасност бойците да бъдат обкръжени и Фильо Радев ги изтегля на резервната позиция Бабан - Грднишки дял - махала Лумпари.
Турците забавят преследването, тъй като се отдават на гребежи из Стар Кръвеник. Фильо събира момчетата, благодари им и ги освобождава да намерят близките си из планината и да се погрижат за тях. Той остава с телохранителя си около връх Бабан, а синът му Христо заминава с една група към Ново село.
От хълма над махалата дядо Георги Калчев надава вик: "Бгайте, бре-й-й, кой където види да бяга, че турците идат от Боаза и ще ни изколят!" Не всички са напуснали махалата, настава суетня и олелия. Жените и децата пищят, мъжете подкарват животните към гората с надеждата за спасение.
В Стар Кръвеник турците оплячкосват най-напред къщата на Фильо Радев, подпалват я и се спускат към останалите. Според плочата, поставена в началото на една от уличките, къщата е трябало да се намира някъде тук, но нямам представа, дали това са точните останки от нея.
Край горящите сгради цяла нощ вият зурнте и думкат тъпаните.
Опожарени са училището и църквата. Втора група ликува и разграбва в махалата Лумпари, а Дели Неджиб и Саадулах ефенди се готвят да ударят Ново село.
Въстаникът Минчо Кънчев Иванов от Иванбашовци разказвал, че когато бягал към планината хвърлил поглед към махалата Селище. Лъките били почервенели от фесовете на редовната войска, която идвала откъм Батошево за Ново село. Най-отпред се движели четири редици черкези. Кръвеник бил оставен в ръцете на башибозука и абазите.
Сред османците е имало и човечни хора. Трима турци на коне се отзовават пред къщата на Кольо Василев от Сурвендовци и заварват домакинята Тота с невръстното си дете Радко. Тя била изоставена от съмахленците си, тъй като детето било малко, щяло да реве и така да ги издаде. Един от турците изважда ножа си, за да я заколи, но другарят му запонал да го мъмри: "Ако я заколиш, това дете ще го заколиш ли? Ако го оставиш, кой ще се грижи за него?!" По този начин той я спасява, подкарват само биволицата, а Тота оцелява.
Същия ден черкези нападат Табашка махала, но местните хора организират отбрана, стрелят по тях и ги карат да отстъпят. Черкезите само отлагат нападението за следващия ден.
Дели Неджиб телеграфира до Асъм паша в Русе, а последният до Високата порта, че в Кръвеник е заловена артилерия - две черешови топчета. Няма сведения за такава "артилерия", инсталирана на Граднишкия боаз. Най-вероятно е станала грешка с новоселските топчета или местните дерибеи са решили да си предадат тежест.
10 май - понеделник. Башибозуци и черкези се спускат в по-отдалечените махали на юг и започват да разграбват и опожаряват тях.
Махала Шопите не закачат, защото там имотите били предимно на граднишки турци. Турците запазили българите от махалата, защото им били работници.
Иван Колев Влах взема сина си на гръб и се покатерва на едно дърво. Черкези го откриват, свалят го и го обезглавяват, а детето откарват за продан към Градница.
Горите наоколо били пълни със скитащи се и криещи се кръвенчани. От очевидци са разказани много истории, изпълнени с перипетии и мъка, но няма да ми стигнат още пет албума, за да ги разкажа всичките, затова ще подбера само някои.
Групата на Христо Филев, към която се присъединява и Дончо Фесчията, след като турците нахлуват и в Ново село, се озовава в местността Кривините под Марагидик. Внезапно от билото се появяват тракийски турци, идващи към района да плячкосват. Завързва се престрелка, в която пада убит Дончо. Христо се отправя на изток и привечер намира близките си на тяхната даяма. Опичат две агнета, разделат храната, а Фильо Радев съветва сина си: " Ако те хванат, казвай, че аз съм ти заповядвал, а ти само си изпълнявал! Ако аз не доживея свободата на България, вие ще я доживеете". Фильо се отправя към връх Плочата, за да изчака да се поуспокои обстановката и да замине после към Сърбия, а Христо хваща гората и се изгубва в нея.
11 май - вторник. Тракийски турци слизат откъм билото на Балкана и започват да плячкосват Троенците, Д.Доневци и Титюзите. Настават палежи и убийства. Почти всички възрастни хора са избити.
Същия ден в местност Бунаря на североизточния склон на Марагидик въстаници се сражават с превъзхождащия ги противник. П.Постомпиров пада убит, а Цанко Дюстабанов е ранен в ръката.
12 май - сряда. Групичката на Дюстабанов пренощува около Марагидик и хваща на изток за Габрово. Христо Филев оформя малка група и също се насочва към габровските села.
В Ново село идва севлиевският каймаканин Осман Изми, за да сложи край на своеволията и убийствата от страна на башибозука и черкезите. По всички посоки са изпратени заптиета с по един българин, който носел бяла кърпа и викал хората да се върнат по домовете си.
13 май - четвъртък. Викането станало на 12-ти, а излизането плахо започнало на 13 май. Тракийските турци били предупредени да си заминават през Балкана, но те използвали суматохата за последни издевателства.
14/15 май - петък, събота. Около 30 турци от село Овчеларе (Климент), Карловско, предвождани от Хаджи Ибрахим ага, изненадали група кръвенчани и ги обградили. Събрали на стадо наличния добитък, завързали мъжете и младежите и ги подкарали по пътеката към връх Зелениковец в Стара планина, под предлог, че всички, около 20 човека, са участници в бунта.
Още с тръгването на вързаните, дядо Христо заридал като дете, вървял след турците и ги молил да пуснат сина и зетьовите му. Турците го карат да се върне, защото щял да стане зян, но той продължил след тях с думите: "Вие ми взехте сърцето, какво като ще ми вземете главата?!" Онези се обръщат, застрелват го, а после го насичат с ятаганите си.
По пътя към Зелениковец убиват още няколко човека. Настъпва спор между старите и младите турци. Старите не искат повече убийства, но младите не отстъпват.
Свечерява се. Останалите живи, заедно с мъчителите си излизат на билото западно от Зелениковец над отвесен скален откос. Далеч на север още димят родните колиби.
Пленените биват заставени да коленичат с лице към пропастта. Започва сеч с ятагани във врата на жертвите. Шест човека са посечени и турците се прехвърлят на другите. Димитър Лумпаров успява да среже връвта с която е вързан за Нанко Филев и двамата скачат в пропастта. Лумпаров оцелява, но Филев умира. След тях се хвърля Цонко Събев Коца от Табашкото и също успява да се спаси. Спасили се още Драгньо Стойнов и Дели Тотьо от Пейковци.
Същия ден, редовни турски аскери се съгласяват да екскортират някои кръвенчани, за да се приберат от Балкана по родните места невредими.
-----------------
На кадъра се вижда скалният венец, който сега носи името "Кървавата стена".

Сигурно се интересувате, какво е станало с ръководителите на бунта в Кръвеник ...
На 13 май групичката на Цанко Дюстабанов случайно среща Фильо Радев и телохранителят му Въльо Йонков към Кадемлийско или Пашово дере на планинското било. Двамата бойни другари дълго разговарят и се разделят най-сърдечно. Фильо помислил, че опасността вече се е разминала и решил да тръгне за Сърбия, но среща зет си, който му казва, че наоколо е пълно с турци. Войводата се скрил в пещера до Сюлейманчовския улей, но е видян от овчар - каракачанин. Турците попитали каракачанинът, дали не е виждал някой подозрителен, тъй като търсели под дърво и камък онзи разбойник Фильо.
Каракачанинът казал, че не го е срещал, но лукаво посъветвал турците, да завардят близкото поточе, където някакво момче постоянно излизало да пълни бъклица с вода. Хайката завардила мястото, ранила телохранителя на Фильо, а войводата като решил да гърми срещу османлиите, така силно дръпнал петлето на пушката, че то се счупило. Заловили го и го подкарали към Казанлък. Когато излезли на билото, Фильо Радев легнал на земята и не искал да върви по-нататък. Турците изпразнили пушките си в него, отрязали му главата и я занесли на пашата в Казанлък. Пуснал се слухът, че Фильо чорбаджи от Кръвеник е мъртъв. Приблизително такава история разказал турчин, участвал в грабежите, залавянето и убийството Фильо Радев.
Въстанието окончателно е потушено. Слага се началото на издирвания на бунтовниците, предателства, арести. Севлиевският затвор, според Захари Стоянов, който по това време бил там е пълен с мъже от Батошевско, Кръвенишко и Новоселско. Започват разпити и мъчения, пак разпити и пак мъчения. Турските агенти (уши) от махалите посочват един след друг участниците в бунта, но арестуваните не признават нищо.
Нека проследим накратко какво се е случило и с неуморимия мотор на въстанието в Кръвеник Христо Филев - синът на Фильо Радев.
Той и група въстаници решават да заминат към габровските села. След обяд на 14 май са вече на връх Корита. Районът е познат на Тотьо Иванов и той повежда другарите си към родното си село Тодорчетата. Вечерта нощуват в даяма на дядо Стойо Минчев, но той им разказва, че турците търсят под дърво и камък въстаници и имало наредба, който види такъв, веднага да го издаде, иначе щели да запалят цялото село. Момчетата яли качамак и решили, всеки сам да се оправя, за да не навредят на някое село. Христо решава да потегли обратно към Кръвеник.
Няколко дни се крил около махалата, но после решил да потърси семейството си. Тръгвайки към Хаджийската воденица го вижда Стойко Цвятков от Шатровци. Христо решил бързо да се скрие, но Стойко му подвикнал: "Не се крий, Христо, аз те познах!" - и си заминал. Турците били престанали вече да го търсят, мислейки го за загинал.
Вечерта той отишъл в къщата на жена си, тъй като тяхната била опожарена и оцелелите роднини се били събрали при баба Цона - майката на жена му. Всички с радост го порещнали, той хапнал набързо, дали му брус сланина, хляб и го изпратили пак да се скрие. На тръгване той казал: "Един приятел ме срещна при воденицата и той ще ми изяде главата. Ако дойдат да ви мъчат, пратете някой да ме намери при "Могилките".
На другия ден мълвата, че Христо е жив се понася из селото.
От Батошево идва войска и притискат местните първенци, веднага да намерят Христо, защото селото отново ще пострада. Група селяни отиват при майка му и жена му и ги молят да кажете къде се крие. Божа изпраща дъщеря си Рада да го намери и да му каже, да не се връща, каквото и да ги правят. Христо обаче не приема заради него да страдат всички, Прибира се и на плача на майка си и жена си отговаря: "Защо да гинат сиромасите, когато аз съм виновен". Прощава се и отива да се предаде, а след него тръгват любопитни мъже, жени и деца, за да видят какво ще го правят.
Турските големци, които предвождали войниците, станали на крака пред Христо, здрависали се с него и му предложили тютюн. Разговаряли известно време и после го отвели, без да го вързват.
След престой в затвора към новия конак в Севлиево, Христо е прехвърлен с още 31 обвиняеми в Търновския конак. Там отново започват разпити. Може би синът на Ф.Радев е щял да оцелее, но още в Севлиево идват кръвенчаните Цонко Ангелов Мутафчият, Димитър Илиев, Кольо Влахов, Пейко Делитотев и правят донос срещу него. На процеса в Търново, още повече натежали показанията на друг арестуван кръвенчанин - Димитър Мичов. Той прехвърлил цялата вина за бунта на Фильо Радев и неговия син Христо.
На 1 юли осъдените на смърт шестима бунтовника са изпратени обратно в Севлиево, за да бъдат публично обесени. На другия ден, когато в града ставал голям пазар, осъдените тържествено са докарани пред бесилките, а на вратовете им са окачени алями (обвинене и присъда). Обесени са по двама на бесилка.

Христо Филев е ползван като прототип на паметника на априлци в Граднишкия боаз - млад, строен, решителен.
Статистиката след трагичния край на въстанието в Кравеник е потресваща. Едва ли в днешно време някой би могъл да изживее такъв апокалипсис. Кръвеничани е трябвало на границата на оцеляването да започнат да строят стъпка по стъпка живота си отначало. Пораженията имали последици дълго след Освобождението, но все пак то било ускорено от две шепи смелчаци, заплатили с живота си тази свобода.
Целта на въстанието е постигната. Свободата вече не била далеч, защото целият прогресивен свят обръща внимание на България и се сеща, че съществува такъв народ, който пъшка под гнета на османците и желае с цената на всичко своята свобода. След две години тя идва с помощта на Русия, но героите бързо са забравени. Въпреки, че има членове на бившите революционните комитети, които са в управлението на България, само трима човека от Кръвеник получават поборнически пенсии и те са: Димо Бабански, Михо Костов и Мичо Димов, при подадени 27 молби.
Какво е станало с рода на Фильо Радев след Освобождението нямам сведения. Четох за някаква родова среща, но дали се е състояла ... Затова моля, ако някой потомък види този материал, нека ми пише или да направи коментар под поста, ще съм му много благодарен!
Априлското въстание в Батошево, Кръвеник и Ново село, особено напоследък не намира широко отразяване. Правят се чествания само на местно ниво. За въстанието се говори най-общо, без конкретни факти и събития, а навремето подробно го изучавахме в училище. И не, това не е насаждане на омраза, както някои го тълкуват, това е истинската хронология на събитията! Много вода е изтекла оттогава, но свестните хора не мразят, а се прекланят пред героите и това, кои са били те, трябва да знае всеки български гражданин, защото малцина вече могат да извършат такъв чутовен подвиг.

Невероятно красивата снимкова галерия:




П.п. Вълю Йонков Ранковски е брат на прадядо ми, но преко написаното, преживява въстанието, тъй като се захваща за стърчащи клони, когато ги избутват в дерето. В следващото поколение, -ски отпада от фамилното име.

Редактирано от komitaO3 на 05.03.21 14:48.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Кръвеник 1876г. komitaO3   05.03.21 14:45
. * Re: Кръвеник 1876г. longbore-126649   05.03.21 18:46
. * Re: Кръвеник 1876г. komitaO3   05.03.21 19:03
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.