В същия си статус Богоески твърди:

Фактите говорат дека Македонија не е ослободена од Отоманско ропство во 1913, туку едно ропство е заменето со друго “сојузничко”! Вардарскиот дел од Македонија е поробен од Србија...
Во 1941 година, Бугарија не ја ослободува Македонија, туку српското ропство го заменува со бугарско! Значи, колку што Србите не ослободиле во 1913, толку истото го направиле Бугарите во 1941!

Българите нито са освободители, нито са окупатори. Ако се ползва точна терминология, първичните окупатори са сърбите. После през 1941 г. Южната бановина е реокупирана от германците. Тях нещо Богоески ги изпуща от схемата. И накрая идваме ние. То нашето какво е? Ре-реокупация? Да, имаме окупационен корпус не само в Македония, но и в половин Сърбия. Това е заплатената от нас цена за да не пратим войски на Източния фронт. А приказките за "освобождение" и "национално обединение" са само популистки. Ние просто заместваме германците за да могат те да концентрират повече дивизии на Източния фронт. А какво е истинското виждане на цар Борис III към "обединението на Македония и България" виждаме от спомените на ген. Бойдев (командир на V армия) при посещението на царя в Скопие:

...Тогава влезе областният директор д-р Димитър Раев и помоли царя да се появи за малко на балкона, за да могат да го видят всички и да каже няколко думи. Царят поиска стенограф да запише приветствието му. Наредих на адютанта ми да стои зад вратата на балкона и да стенографира всичко. Народът пазеше тишина, когато царят се яви на балкона. След като благодари за топлото гостоприемство, той завърши крат­кото си слово със следните думи:
- Желая щото в бъдещото устройство на света Македония да намери своето достойно място.
Той не каза нищо за обединението й с България и това направи лошо впечатление на всички. Когато се връщахме в салона, аз му обясних - тия думи няма да се харесат на македонците. Той обаче заповяда аз да напиша уводната статия в македонския вестник „Не­зависима Македония”, без да променям нито дума от неговата реч. Нареди също така да предам на журналистите написаното от мене и за другите вестници. От всичко това разбрах, че и той вече на вярваше каква ще е бъдещата участ на тази изстрадала страна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите