|
“Провинцијалка“ написана за неговата сопруга Оливера којато од Зрењанин като млада мома идва в Нови Сад да студира. Песента, покраи прекрасните стихове има и уникална хармонска линија
Од гугл преводачката с моја малка интервенција колкото можех
Казаха ми, че тя идва от провинцията,
собрала мечтите и амбиците в куфара.
Приятелат ми учи с нея,
така че тя и аз най-накрая се запознахме.
Разбрах, Боже, това съзвездие за неа е провинция.
Сърцето ми започна да се отрва като дете,
като да сме се търсили в предишните животи.
Оставих всичко зад себе си,
заблуди, потискащи провали,
просто, лесно, като някакво неважно пристанище.
О, ако само можех да се влюбя още веднъж,
Бих взел отново костюма на вечното момче.
И отново щях да смисла как да се досаждам
все докато тя не кацне по коридора на студенскиа дом
Горда наспрем подигравките и интригите
Самотен галеб врху посредственоста,
тя просто се сгуши безшумно до мен.
Сами, свои, бјахме бежанци от безсмислата.
О, иска ми се да се влюбя само още веднъж.
Бих отново погледнал надолу по кея като по железницата.
И бих знал отново да се потопя в облака
и щях да чакам само нея, не и друга.
Напиши ми песен, тя се гушна. Не знаех дали ще знам как.
Думите са моите играчки, гъделичкат главата ми като цветни
очила на калейдоскоп и всеки път в очите ми е различно изображение, когато
Затварям очи.
Но има някои непреводими дълбини в нас,
има някои неща в нас, които не могат да бъдат преведени с думи, не знам ...
Напиши ми песен, молеше тя и аз не знаех дали ще мога.
Обичах я толкова лесно а толкова трудно беше да го покажам
И тогава, изведнъж, се загледах в распореждението на бемките на гърба й,
като тайна мапа,
тя ми показа в кои звезди да погледна ...
И така, ето ти песен, лудо моја ...
Редактирано от SashetoBE на 24.02.21 23:53.
|
За днес предлагам баладата [re: SashetoBE]
