Иранските са сатемни. Сатемните се разделят по-отчетливо на две реалии - тракобалтийски и индоирански. Първият е на тези, останали в Европа. А вторият е на ИЕ мигранти в Азия. В последствие някои ираноезични, преминават Волга по обратния път на техните ИЕ /езикови/предци и се настаняват в северночерноморската степ. Това става в продължение на повече от хилядолетие на три отделни вълни - скитска, сарматска и аланска. Кимерийците вероятно са били част от тракобалтийския свят, частично прогонени, частично асимилирани от скитите. Макар и от една група при първоначалното деление на ИЕ, вероятно езиците на тракобалтите и индоиранците са вече взаимонеразбираеми между тях още от времето, когато скитите са преминали Волга и са нахлули в северното черноморие. Предполага се че Чернолеската археологическа култура е пред-протославянска, под силно скитско влияние. Те. тя е на покорени от скитите южни периферийни /прото-/балти и скитска аристокрация между тях. Връзката между тракийския и балтийския край силно изтънява следствие на нахлуване на ираноезичните скити от изток и келтоиди халщатци от запад. Това катализира окончателното отделяне на тракийския от балтийския свят. В тази схема предците на славяните са периферийни южни балти, покорени от скитска върхушка или т.н. сколоти или скити-земеделци. Езикът им претърпява динамични фонетични и лексикални промени поради прекъсването на връзките им с останалия балтийски свят и поради навлизането на иранска лексика - думата "бог" например минава за скитска заемка, има и доста други. Друга причина са предполагаеми процеси на конвергенция и дивергенция в балтийския свят при което се оформят два полюса - предпротославянския /вероятно култури Комаровка после Чернолеска/за който стана дума, и същинскобалтийския /култура Сосница/, с други думи съответно най-южният и най-северният диалект на протобалтийски изместват множество други междинни и междинноразположени между тях и когато двата се срещат, "изяли" междинните, са много различни вече. Илирийският е мътна работа, най-вероятно е кентумен и негови първоначални носители са източните халщатци, съответно илирите най-вероятно са родствени преди всичко с келтите.