Няма такова нещо. Германите и славяните са противоположно разположени в двете големи групи на първоначално деление на индоевропейски езици. Славянският е сатемен, а германският кентумен. Славянският или протославянският първоначално е бил перифериен южен балтийски диалект, попаднал под силно лексикално иранско влияние. Динамично се е развил и се е отделил от консервативния балтийски. По-скоро през второто хилядолетие преди христа е имало единен тракобалтийски пласт от Бяло море до Балтика, който в началото на първо хилядолетие преди христа се разделя на тракийски и прото-балтийски. Между тях се вклиняват ираноезичните скити и го разделят на протобалтийски и тракийски пласт. Не е ясно точно кога от протобалтийския се отделя протославянския /вероятно по време на археологическата култура Комаровка или по време на Чернолеската/. Дори и тогава славянският и балтийският са били сигурно взаиморазбираеми. Възможно е да са станали неразбираеми между тях дори през новата ера. Отделно руснаците, беларусите и поляците асимилират много балтоезични на по-късен етап. Факт е че немците в Алтпрусия също. Протославянският има и силно германско влияние, от една страна от готите, и от друга поради това че за западните славяни субстрат са германоезични племена. Частично това се отнася и за южните, преминали през Дакия и Панония, където също е имало германоезични. Скандинавските варяги също може да са допринесли за обогатяване на славянския лексикален фонд. Но това са влияния, а не изконна близост.