В коментарите под статията от постовете на потребителя с никнейм "Повелител на..." (команчите? май съм срещала такъв ник) струи на талази дечевщина и детрезщина, плюс недотам прикрита злоба към "шайката", която ни управлява, че и към простите Ганьовци, нас, демек, които с дебелашкия си национализъм пак ще се Усерем (с У, нали). След първите му две мнения - "не сте били" [един народ с днешните македонци] и това за шайката, дето отвличала вниманието на публиката от поразиите си, ми мина през ума, че ако това не е Поручик Ржевски от клуб 40-50 (мисля, че и той чете "Сега"), е някой негов двойник. Но от следващите мнения се вижда, че не е така, това е човек с доста знания в областта, и то май специализирани (историк? филолог?). Поручикът просто мрази Бойко и смята, че ако македонците сега не са българи, то е, защото и преди не са били, иначе щяха да се запазят, подобно на бесарабските българи и тези в Западните покрайнини - толкова е просто и очевидно. Този в "Сега" изглежда да е от вида евроинтелектуалец релативист.
Един друг потребител под негово мнение му е написал, че манипулативно подменя темата. Да, точно това прави. Ти му викаш, че Гоце Делчев и Марко Цепенков са се смятали за българи, той ти обяснява отвисоко, че всички данни на западни пътешествецици и опити за преброявания на населението през османския период са повлияни от конюнктурата и се различават помежду си, че всички народи имали своята "истина", че езикът и докъде са границите между близки езици, е "тонкое дело", че ако ние смятаме нещо си за границите на българските диалекти, то и сърбите смятат, че до Искър се говори сръбски, че "Македония е българска" още към времето на ПСВ е идиотски лозунг, недостатъчно подкрепен от преброяванията, и т.н. Сичко тва е така или вероятно е така, само дето няма нищо общо с темата за народността и самоопределението на Делчев, Шапкарев и Цепенков, изобщо на онези в Мк навремето, които не са гърци, турци или власи, а славяни (колкото и да са били те на брой - абсолютно мнозинство, или не баш, или хич не, тва във връзка с лозунга "Македония е българска" и евентуалната му идиотия още тогава), с македонската "истина" и нейната (не-)равнопоставеност на другите "истини". Или ако има нещо общо, то е само по допирателната. Но лошото е, че явно че не е очевидно за всички, че няма общо с проблема.

Та това, което се опитвах и горе да кажа, е следното: не бива да даваме повод за такива отговори. Никакъв повод не бива да даваме. Поне според мен. Затова именно е добре да не засягаме потенциално спорни от гледна точка на обективната наука въпроси - български ли е язикот сега, кое е български диалект и кое - нещо друго, коминтерни и титовци, кой бил мнозинство в Македония тогава, емоционални оценки и оценки едно към гьотере също не бива. Само проверими и установими неща, и по същество, разбира се. Ясно, че може би би било спорно и самото това, кое е проверимо и установимо.

Аз като лаик както го виждам, би следвало да обясняваме спокойно всичко това за самоопределението на миналите славомакедонци, на дейците на ВМРО, на "преродбениците" и на обикновените хора, отправили се като преселници и бежанци към най-злия и кървав враг - България, да ги питаш за чий правят такива странни неща. И също ми се струва важно - техните "блестящи" аргументи, тва цитати на Гоце, на Славейков, на тоя и оня, да се посочи откъде са, обикновено са от чисто и несъмнено български източници, дали са точни (често не са, тия на ГД специално), в какъв контекст са...
Има един потребител в 40-50, с ник bipet, там в една тема нещо се засегна въпросът за МК и той взе да обяснява, че е чел техните версии и те също му звучат логично (онези за Екзархията като по-малкото зло, за българин, което не значи българин, и т.н.). Ние тук също сме ги чели, но повечето хора у нас вероятно не са. Бипет дори беше останал с впечатление, че у нас "крием" за споменаванията на "македонци" от Славейков и за други подобни неща. У нас не крием, може да се намерят данни, но наистина не е широко популярно, като да се избягва обсъждането на тези неща. Редно е да се опитаме, колкото можем, да обясним и опровергаем техните "разбиващи" цитати от източници и техните аргументи от сорта как в Екзархията са отишли от немай-къде, пък в ранния соц - доброволно и с възторг изявили истинската си националност, вкл. в Пиринско. Не бива да остава впечатление, че тези неща са неудобни за нас, защото не можем да ги обясним. Така го виждам.

В гимназията имахме една учителка по немски, Генова, тя почина сравнително рано, много симпатична жена и любима на много хора учителка. Веднъж нещо обсъждахме в неин час, не помня какво, но по конкретен повод, май нещо свързано с религиозните диспути, и тя каза, че човек, за да може да участва в диспут, трябва да знае много добре четири неща: силните страни на собствената си позиция, слабите и страни, силните страни на позицията на противника и съответно слабите. Аз тогава се обадих, че най-важното е да знаеш своите силни страни и слабите на противника, а своите силни и твоите слаби той ще се погрижи да ти ги каже. Естествено, дори тогава не вярвах напълно в това, което казвам,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 18.02.21 12:03.