|
|
| Тема |
 Re: Писма на Т. Александров от ПСВ [re: leyte] |
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
|
| Публикувано | 02.02.21 15:55 |
|
|
|
За социалистическите увлечения не мога да кажа дали са особено типични за нас (обаче пък Д. Талев в "На завой" беше писал нещо от сорта, че последният социалист сигурно ще живее в България ), но за отказването от националните идеи, не особено страстното държане на тях, не-национализма, поне от наша гледна точка наистина изглежда, че доста отстъпваме примерно на съседите (гърци, сърби, турци дори).
Сега, сигурно от тяхна гледна точка е: "ние сме тооолкова толерантни, а онея, вкл. българите, са бесни националисти". Но мен никой не може да ме убеди, че те не са много пО националисти от нас.
"Покварата я намирам за естествено следствие на този разпад."
Не знам за естествено следствие. Социализмът като идея може да е идиотщина или недомислена утопия, но не е поквара сам по себе си, по-скоро е имало социалисти чисти идеалисти - както при всяка идеология. Трудно ми е и да си го представя като причина за поквара в обществото. Дали отказването от националното заради предаността на друга идея (различна от келепира и подобните му) може в какъвто и да било смисъл, пак само по себе си, да се квалифицира като "поквара", също не съм сигурна. Сега, че идеалистичната преданост на потенциално опасна идея или на идея, "яхната" от опасни хора, прави поразии - прави. Но покварата е непочтеност, не-доброта, отдаване на онова, което наричаме порок...
”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”Редактирано от MupaM на 02.02.21 15:58.
| |
| |
| 
|
|
