|
Уж гледам да мина с малко думи, ама не ми се получава
Цялата тема кажи-речи е за покварата. От една страна е в редиците на "македонстващите"(хората с интерес да са на позиция при българска власт в Македония, още от Алеко-во време), от другата сред самите македонци(идеолози, революционери, обикновени граждани).
Някъде отстрани сме ние чрез прочита на критиците литератори, революционери, емисари.
С текста на якобинците се надявах да обърна внимание на "корена на проблема" - убеденото и утвърждаването като политически и едва ли не всечовешки "полезното" отказване от нац.идеалите и нац.единството. Покварата я намирам за естествено следствие на този разпад.
За зла участ, в България* или сред българите са ако не пионерите, то поне няй-ярките за времето си.
А). Соц.идеята за балканска федерация в средата на 19век пропагандирана с гърците в Македония
Б). Анархистични водачи на революционното движение в Македония от самото начало
В). Идеологическата база на федерализма, обвързана с марксизма от Благоев с безбройните му последователи, че го гласят и да оглави мак.осв.движението
Г). Последващото обвързване на освободителното движение с партийните борби (тотална партизанщина с кръв още преди убийството на Стамболов)
Д). Пацифизма на родните социалисти от ПСВ, изненадал дори интернационала.
Е). Не ми се изброяват жертвите от червени отряди, взривове в театри и убийства, платени от турци, руси, сърби.
Г). Цялото поведение на родните в Коминтерна
* Все в средата и водеща е македонската емиграция
Винаги ми е било интересно, как се връзват лозунгите "Македония на македонците"(още от края на 19век - кои са македонците?), Балканска федерация (кой и как ще представя Македония, федерация в самата Македония? Федерация на България ли? Къде видяха шанс за нея?), Автономия (в рамките на какво, на кое, с каква формула?)
Когато България започва борба за независимост, за смяна на управление, естествен въпрос е, кое и как ще се смени. Поне за идеолозите и ръководителите на българското освобождение го имаме формулирано с три думи от 1872 сигурно - Чиста Свята Република. Княжеството ни е наложено и още с Първото ВНС силата му ограничена за сметка на парламентаризма.
След освобождението още по-яснен идеал - Обединението прави силата. До 1885 всенационалните сили са насочени в тази посока. После идва разпадът под частно-партиен интерес воден с кръв и до смърт от крайните левичари, за да се спре в 40те години с "Бог, Цар, Отечество". В Македония трудно се разбирало...
Затова аз оневинявам българската държава и българите. Не могат те да са виновни все, че появилото се на място и развило се революционно движение (днес с македонско нац,съзнание) не успява да формулира еднозначно резултата от борбите си.
|
Re: Писма на Т. Александров от ПСВ [re: MupaM]
