Баба ми по бащина линия макар и не толкова стриктно, го правеше същото, но дедо ми по майчина линия, си падаше яко по изпълненията на държавният ансамбъл, а предполагам и на другите, защото аз растях на село при него и допускам, че е гледал с не по-малко удоволствие ансамбъл "Тракия и ансамбъл "Пирин" например.

Не, Христо Димитров не допуска такива неща. Познаваме се с него и знам творчеството му. Бай Стоян за който ти говорех е шуменец и когато бъдещият хореограф на ансамбъл "Българе" е бил дете, за кратко се е случило да му преподава, някъде в края на седемдесетте на миналия век.
Викаше ми, Христо беше страхотно дете, голям танцьор! Аз добавям, и сега е такъв като хореограф. Не смесва, а много ясно разграничава характера на дадената фолклорна област и успява да накара танцьорите му да ги покажат на публиката по най-добрия начин. Изгледай спектакъла и ще видиш. Там във всяка една част играе прима-солиста му, господин на години, които не мога да определя, но не са малко, страшен танцьор. Него не го познавам, но очевидно е близък помощник на Христо и блестящо представя всяко едно движение от съответната област по невероятен начин.

Всъщност това в предметите свързани с въпросното изкуство и при съответните преподаватели, е закон: когато разработваш даден сюжет за определено собствено произведение, никога не смесвай областите и движенията им.
За съжаление съм констатирал и аз като теб, отклонения от този "закон".
Някои са ми харесвали все пак, макар да съм възнегодувал, други никак.
За мен обаче, независимо дали си фен на модернизма и искаш да новаторстваш, не бива да се впускаш в подобна авантюра. Това наистина в даден момент би могло ще заличи толкова пъстрите различия и уникалността на всяка една от българските етнографски области.