14 септември 2001 година, полет Калгари-Сан Франциско. По принцип летях Франкфурт- Сан Франциско на 11.9, но по знайни причини ни приземиха в Калгари и стояхме 3 дни там. Дърта стюардеса (50+, аз тогава на 31) ме пита - ситизен ор нон-ситизен и маха с едни формуляри. Викам си, България е република, отговарям - ситизен. Дава ми нещо си, а вътре - резидент адрес... Викам и, ама аз нямам такова нещо, тя ме направи на бърляк. Даде ми другата декларация и така, попълних, дадох. След 10 мин по уредбата тая вика: имаме възрастна дама от Хърватска, не разбира грам английски и испански. Някой да знае хърватски? Мълча си. След 10 мин отново, и след нови 10 - пак. Викам и, я да ида при тази баба да видя? Отивам при бабата, разбрахме се, попълних и декларацията - тя отиваше при щерка си в ЛА.
Оная овца (стюардесата) се ококори тройно - вика, ама как така знаете хърватски? ВИкам - българин съм, не знам хърватски, обаче всички славянски езици са близки. И тя - тенкю СЪР! :) И от бърльо станах сър :)

Редактирано от TCNQ на 21.01.21 10:50.