Остави ме малко да развия една теза, с която не искам да оправдавам отклонението от автентичният фолклор, но да внеса разбиране относно промените, които текат по света и ни засягат пряко нас българите, барабар с нашето невероятно фолклорно богатство (тук е мястото да вметна, че само две неща на този свят сякаш са безкрайни и не могат да бъдат изучени по никакъв начин в рамките на един дъълголеетен човешки живот: китайските бойни изкуства и именно те, а не японските, корейските или виетнамските и другото е българския фолклор).

Моят хореограф, бай Стоян, на 74г. е и живее от немалко години в Канада. Често се връща, виждаме се, обменяме мисли, професионални приказки за развитието на фолклора ни и по точно народните танци, обикновено на по бира, по-рядко на ракия.
Знаех, че в един момент той се е пробвал с модернистични стилизирани носии, както често тук може да видиш у ансамбъл "Чинари".
Викам му "Бай Стояне, това не е ли прекалено?"
Той отговаря "Момчето ми, ще видиш сам, че това се харесва на младите българи и българки. Нека така започнат, а след време ще се увлекат и по автентичните носии. Нека първо се запознаят и влюбят в танцувалната ни култура, после всичко си идва на мястото".

Днес модерното не е само в облеклото! То е и в музиката и в пеенето и в танците.
Личния ми опит: питам група танцьорки и танцьори, какво им допада най-много да играят?
Ами сложните хора казват, дори да не са автентични!
Ами богатството ни е в оригиналните хорца, както са ги играли бабите и дедовците ни, добавям аз.
Да ама те са скучни, а и ние не сме тях, нито в тяхното време нали, ми отговарят те!

Света се равива, изкуството ни също.
Автентичниат фоклор е прелял в модерното танцувално изкуство посредством хореографските произведения. Вярно, носията се е унифицирала, често е упостена за удобство на танцуващите и направо е униформа за ансамблите.
Но тук целта е друга, а не като на мегдана едно време.
Идеята е да се покаже богатството на движенията, които се прееспонират на сцена, за да се виждат от далеч много добре, някои традиции посредством тялото като изразно средсто и характера на дадената етнографска фолклорна област.
Това неможе да стане с едно, две или три автентични хора, но може да стане като сбор от движенията на същите тези три хорца в едно хореографско произведение, което пък би заитригувало повече участници и наблюдатели.

Това е всичко. Не сме застинали във времето и не бива. Но не трябва и да размиваме характера на дадените области, нито да изхвърляме автентичното, напротив. Трябва да го опазваме и съхраняваме редом с всички новости и да го предаваме, защото автентичните носители на това ни богатство оредяват по биологични причини и скоро единствени носители може да се окажат само специалистите и то не всички...

Редактирано от kuduger-96506 на 21.01.21 10:48.