- Тръмп дойде твърде рано и твърде късно. Той дойде твърде рано с анонсите, че трябва да бъде спряна този тип глобализация, този тип заличаване на националните държави, този тип финансово-икономическа и военна система. И твърде късно – тъй като тези сили са твърде мощни и те го свалиха от власт. Това, което се случи в САЩ есента на 2020-та година беше демонстрация на това как Дълбоката държава, в лицето на силовия блок плюс медийния блок, плюс IT-корпорациите свалиха уж най-силния човек на земята – американския президент. Съчетано с бунтовете от лятото, очевидно добре организирани, съчетано с Ковид-истерията, едно сигурно президентство с втори мандат беше нулирано пред очите ни.

Чакат ни много тежки времена, Америка е жестоко разделена, анонсът на новите сили идващи на власт е, че те ще смажат всяка съпротива – там вече тръгна лов на вещици, на тръмписти – директно. И още - пълно погазване на каквато и да било законност, да речем импийчмънта, който се разиграва сега противоречи на всякакви базови правила на американската Конституция – лице, което няма да е президент след няколко дни, срещу него тече процедурата в Сената, такова чудо не е имало даже и в най-мракобесните времена по времето на маккартизма. Очевидно тук трябва да се даде урок – защото има вероятност Тръмп да стане лидер на системната и несистемната опозиция в Америка, още повече, че Тръмп беше предаден от собствената си партия, от нейния естаблишмънт по-точно. Тръмп трябва да бъде занулен защото е против системата. Системата на световния капитализъм. Той беше грешката в системата.

Управляващите процесите в света – а там има безкрайно интелигентни хора, такива, които виждат в перспектива - ускориха процеса на промяна на световния капитализъм. Това беше всъщност цялата история с ковид-истерията. Това беше разигравано още 2015, 2016 г. и се нарича starting point или transformation event – трансформиращо събитие, което има за задача да ускори, да акселерира процеса. Те се разбързаха - това са събития, които трябваше да се случат към 2030-та година, а се случват сега, буквално в рамките на няколко месеца.



Историята беше заспала, а изведнъж тръгна взривно, с шеметна бързина.

Затова виждам три варианта пред системата.



Първият: да се върви към хипер капитализъм – тоест да се наложи тотална пазарна диктатура върху целия свят, целият свят е площадката за развитието на капитала. На този глобален характер на капитализма, обаче, не съответства локалната организация на политическата власт – държави, нации, етноси. Едното влиза в противоречие с другото. И има два варианта – или политическата форма ще съответства на икономическата, или икономическата ще се разруши – за да съответства на политическата. Но историята показва, че икономическата форма рано или късно продуцира политическата форма. В случая това ще мине през „трупа“ на националната държава. Тъй като структурите на национално организираните общества са тесни за разгръщането на пазара във всичките му измерения.

Поради тази причина ще се премине към това, което Жак Атали /френски икономист и писател/ нарича Корпорацията - като адекватна политико-икономическа военна структура на световния капитализъм. Бъдещето ще принадлежи на един глобален хипер капитализъм, на който ще съответства клъстър от световни корпорации. И в момента имаме корпорации, чийто оборот е в трилиони, в сравнение с мизерни държави като България. Ето защо един шеф на една корпорация като Фейсбук или Туитър може директно да каже на американския президент shat up – млъкни. И му затвориха устата – буквално.

Тези корпорации се чувстват достатъчно силни и сега смятат, че през ковид-истерията - събитието, отключващо тези процеси – ще влязат в силата си и ще разрушат, в рамките на няколко години до десетилетие съществуващата структура на националните държави, което им пречи, което ги задушава. Това ще премине през смазването на всякакви форми на съпротива, през смазването на национален, етнически и всякакъв друг суверенитет.

Нов тип идентичности ще се родят. И те ще се базират преди всичко върху индивидуализацията на човешкото същество, неговата афилиация – принадлежност, ако щете във фейсбук-групи , контролирани през електронните платформи, или принадлежности най-вече към корпоративното членство – вие сте част от една компания и принадлежите на нея. Те ще имат, влючително, собствени платежни средства, които ще се движат в рамките на тези глобални икономически играчи.

Не случайно вече се поставя хипер акцент върху расови, сексуални и всякакъв друг тип малцинства – тоест раздробяването, разгромяването на големите етничности, на големите политически общности и превръщането им в лесно управляеми и манипулируеми малцинства, базирани на съвършено други идентичности. Но не с познатите ни и свързани с дълга история религиозни, национални, етнически, които биха могли да бъдат огнища на някаква съпротива.

Това е един от кошмарните сценарии и аз виждам, че той се развива с бясна скорост. Той се случва буквално пред очите ни.

Вторият вариант, който също е толкова мрачен, е вариантът на говорителя на новите тенденции Клаус Шваб /швейцарски икономист, създател и президент на Световния икономически форум в Давос/. Той описва вариант, в който капиталистите ще приключат капитализма. Шваб описва един свят, в който корпорациите няма да преследват основното , за което са създадени – печалбата. И казва: приключваме с неолибералните приказки за свободен пазар, и всъщност използвайки ковид- истерията, взимайки страха на огромна част от човечеството, ще се формира един Алианс от няколко корпорации на върха на една властова пирамида в света, икономическа пирамида и този Алианс ще направи, пак цитат от Жак Атали – Световно преразпределително правителство. Никакъв пазар. Капиталистите ще отменят капитализма и ще настъпи такъв комунизъм, че чудо ни се пише – в най-лошия смисъл на тази дума.

Централна преразпределителна икономика, с всички кошмари, които даже „1984“ на Оруел не може да си представи.

И третият вариант, който, според мен, е най-реален – да се премине към един свят на макро региони. Грубо казано глобализацията, която избърза напред и погреба националната държава, сега ще трябва да направи крачка назад. Националната държава вече е тясна за капитала, но пък светът все още е твърде голям за капитала. Ще се стигне до някакви средни блокове – северноамерикански блок, евроазиатски блок, китайски, африкански и т.н. между тях ще настърят някакви отношения и ние седим на процепа между два блока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите