Ако тази информация е вярна, тогава гърците удрят по един от основните митове на (югославско-)македонистката историография - манипулацията, че през 1912 г. имало някакъв посебен етнически (славяно-)македониски народ с ясно изразена македон(и)с(т)ка национална идентичност, който бил разделен от съседните балкански държави.

Интересно е как точно историчарите в Скопие биха приели аргументите и забележките на гръцката част от комисията относно държавата на българския цар Самуил например, а същевременно да продължават да поддържат същите крайни македонистки тези в рамките на комисията с България.

Друг момент е, че на практика РСМ-страната трябва да съгласува едновременно промените договорени, както в комисията с България, така и в тази с Гърция. Тоест, ако МОН в РСМ предприеме ревизия на учебниците единствено спрямо договореното в една от двете комисии, логично работата на другата комисия по старите учебници се обезсмисля и нейните представители ще искат ревизия и разглеждане на новите учебници, след което пък при нови промени на учебниците членовете на първата комисия също могат да изразат свои забележки и така се попада в омагьосан кръг.

Другият вариант е тристранни срещи - България, РСМ и Гърция.