"Онова, което обединява Балканите в периода 7-9век е, че предпочита да е нещо различно от Византия. Нещо трето, не с Рим и Константинопол, но все пак православно, наследено, общо до 7век за всички християни. Затова в крайна сметка му се признава правото на своя, поместна църква и език, стига напълно да се ре-християнизира по новият православен образец. Останал единствен и неповторим случай в историята.
Няма как да се получи без автохтонно християнско население с културата и традициите му, с езикът на славянската маса и войнските умения на тези, които победиха и ги опазиха от гръко-византийските пришълци от Африка и Мала Азия."
Безспорно християнството играе силна роля в ранното средновековие, а и по-късно. Особената българска версия на еретизма - богомилството, ще разтърси средновековна Европа до степен, та чак кръстоносен поход ще бъде формиран срещу френското му разклонение, а и на клада ще ги горят. Ти за това не споменаваш, а е интересно. Аз обаче на друго ще подчертая:
тези с войнските умения са в основата на всичко и това е абсолютно безспорно, както за нас, техните наследници, така и за съседите и асимилаторските им напъни. За това и сърбите изтриха етническото им име от колективната памет на македонците. За това българин в Гърция става неуместно да си и дори опасно, след оставането на Егейска Македония в гръцката държава. За това и в Румъния в по-голямата част от 20-ти век не е престижно да си българин. За това и турците прогониха множество българи от Одринските села в България.
Българското име на средновековните войни вдъхновява техните наследници, дисциплината им сковават, а уменията им потресават противници и неприятели.
На всичко отгоре проявяват завидна енергия в изграждането, организацията и управлението на дунавската им държава (волжката е друга история), па на всичко отгоре се оказват и с достатъчно акъл, да я опазят дълго, да я християнизират и да я направят образец за близки и далечни. Бе з тях, няма местни автохтони, няма славянски пришълци, няма и други... има само ромеи, доброволно или насила, това е. Арменци, сирийци, исаври, славяни, автохтонни балканци, кавказци и малоазиици, стават част от византийският свят, възприемат този мироглед и се обезличават. Само и единствено българите пресичат това. Не е просто до войнските им умения, макар точно те пък да ги отличават твърде много от останалите...
|