Възможно е да са се запазили само ако албанците са потомци на траки. Езиково и власите и каракачаните са далече от тракийския език със сигурност. В основата на първите е вулгаризирания латински, а на вторите вулгаризирания гръцки/новогръцки. Каракачаните имат близка култура и фолклор с епирските гърци, с тоските и с арумъните, имат и спомени, че произходът им е свързан с Епир. Там траки не е имало. Произходът на власите е дискусионен, но ако прародината им 6-9 век е наистина триъгълника София - Ниш - Скопие и около него, или някъде по на запад, то основата им или са смесица между траки и илири или основно илири. Но тъй като ако са били траки или илири или смес от тях и са си загубили езика в полза на латинския, то няма как да нямат примеси и от друго население, произхождащо отвсякъде от Римската империя и особено от западните й части. Албанците традиционно се смятат за потомци на илири, но и това е дискусионно. Може да са, но може и да не са кореняци от албанските земи, а малко по-ранни преселници там от славяните, които да идват от периферийни дакийски (северно-тракийски земи), незавладяни от Рим, а като субстрат в Албания да са заварили латинизирано на север и гърцизирано население на юг, основно от илирийски произход, което в последствие асимилират. Мисля, че градове в българските земи и в тези от Северна македония след 590-600 г. за Северна България и 600-620 за Южна не се запазват, а век, век и половина само руини. Изключение Анхиало, Месемврия и Созопол. Някои епископии само запазват титулатурите си, но без присъствие в градовете, които по-това време не съществуват, като епископите са в Константинопол. Нито Византия, нито България има контрол върху Тракийската низина през 7 и 8 век, тя е безлюдна обезлесена територия и е буферна зона след 681, като и двете страни се наблюдават другата да не предприема другата действия по заселване на хора в този район и периодично я опожаряват да не се залеси, за да е видима от планините северно и южно от нея. В най-добрия случай там да са намирали приют някои маргинали и бегълци от закона от една или друга страна. В края на 8 век Византия все пак започва да настъпва и заселва наново Берое, кръщавайки го Иринополис и Филипополис. Славяноезичното население в Северна България знае Филипополис като Плъвдив, защото предците им са нахлували преди в Тракия, а Пловдив е важен ориентир с тепетата си. Плъвдив е реплика на тракийското Пулпудева, което пък е полукалка на Филипополис и вероятно е съществувало паралелно с него на разговорно ниво, особено сред късноантичното селско население. Филипополис е наименование от преди Пулпудева, дадено от Филип, бащата на Александър, а Пулпудева е тракийски превод (и то северно тракийски), появило се век по-късно, когато траките отново са господари на тези земи (от Филип, гр. - Билип мак. гр. транкрипция - Пулуп/Пулп тракийско развитие и - дева, севернотракийски превод на полис), след кратко македонско филипово, александрово и лизимахово и последващо келтско присъствие. Въпреки че Тракия става Римска провинция 45 г.н.е. и официалните и Филипополис и Тримонциум, названието Пулпудева е съществувало паралелно, но съвсем не е сигурно че траки, оцелели с езика си са заварили славяните, дори и от селски и планински райони. Що се отнася до названието Пълдин, то се дължи на съвременна грешка. Такова название само веднъж е споменавано в средновековието и не се знае за кой град е отнесено в хрониката. Предположението че Пълдин е Пловдив, почива на фонетично сходство на произхождащото от Пулпудева - (Пулпудев - Пулпудив - Пулудив - Пълудив - Плъудив) - Плъвдив. През средновековието всички официално наричат града Филипопол/ис. Пълдин всъщност е славянизирана реплика на античното и алтернативно през средновековието име на Димотика - Плотинополис. Плъвдив пак е оцеляло сред селско околно българоезично население, което е изопачило Пулпудева. Името се популяризира от Найден Геров и Йоаким Груев в средата на 19 в., като за благозвучие Геров го променя на Пловдив и го популяризира сред българската община в града. Много малко топоними обаче са запазени от траките, някои са възприети от гърците и чрез тяхно посредничество минават в славянския, други на север може би са възприети от славяните чрез готско и/или латинско посредничество. Славяните не асимилират траки, а късноантично римско население, говорещо вулгаризиран латински на север или гръцки на юг.

Редактирано от Dean Dimov на 08.01.21 16:24.