Провокация / Политика, Свят / Македония

Малка военно-политическа групировка, обединяваща в себе си различни степни етноси, оглавявана от тюркска аристокрация е загубила войната с хазарите и търси начин, да продължи грабителско-завоевателската си политика. Тъй като отзад са хазарите, а отпред аварите, единственият възможен път остава към Византия. След кратко военно стълкновение, групировката известна под името българи е допусната като федерати в и без тона изоставения от Византия Дунавски лимес, където по византийски обичай и е изплащано ежегодна заплата, тип данък, за да не допускат други степни племена. Т.н. българи се установяват в полустепните земи на Лудогорието и Добруджа, където да могат да отглеждат стадата си. Ограничават се в строителството на землени валове и дървени укрепления. В заварените от тях антични градове, те не заживяват, а установяват свои поселища непосредствено до тях. В овладените от тях земи, християнството мъждука от остатъците на ромейското население. Поради малобройността си, т.н. българи започват да се смесват със заварените от тях славянски племена и постепенно приемат езика и обичаите им (самите т.н.българи са етнически нехомогенна общност). Едва в края на 8в., българите успяват да овладеят ромейския Одесос, който също по подобие на другите заварени от тях антични градове, не заселват. С установяването на нова династия при Крум, т.е. 120г., след установяването на българи южно от Дунав, започва експанзия южно от Стара планина, с превземането на Сердика(изкл. полученото при Тервел Загоре, което не включва черноморските градове Месемврия и Анхиало). При неговият син Омуртаг, започва каменно строителство, изразяващо се в няколко дворци, укрепване на столицата Плиска и административна реформа, целяща централизация и ликвидиране властта на различните славянски федерати (не вкл. отвъддунавските територии). Със завземането на все повече територии, славянизацията на ханството, става окончателно. Борис е победен от византийците и принуден да приеме християнството. Отстъпва превзетия при дядо му Маламир Пловдив, както и кратките военновременни излази на Бяло и Адриатическо море, с което ханство България се затвърждава като сухоземен тулуп, контролиращ едно единствено пристанище-Одесос, което не използва като пристанище. Синът на Борис-Симеон е изпратен като заложник в Константинопол, за да гарантира изпълнението на договореностите от победения Борис. Там е възпитаван като грък. Междувременно Византия изработва глаголицата, чрез своите държавни служители Кирил и Методий, с цел да установи влияние във Великоморавия и да противодейства на Франкската империя. Византия има лесен достъп към Панония, чрез нейните Сплит и Задар и не и се налага да ползва българска територия за мисиите си.Българите се възползват от византийската загуба във Великоморавия и прибират учениците на Кирил и Методий. Синът на Борис, Расате, прави опит да се измъкне от византийското опекунство и търси съюз с Франкската империя. Изпълнявайки ангажиментите си към Константинопол, Борис сваля сина си от трона и инсталира на него византийският възпитаник Симеон. Симеон изхвърля от употреба глаголицата, като недостатъчно гръцка азбука и прави нова азбука-кирилицата, почти пълно копие на гръцката. През цялото си управление, Симеон гони фикс идеята, да стане византийски василевс и омаломощава България, с непрестанни войни, които не водят до трайни териториални разширения. Налага му се да води отбранителна война при Ахелой, която печели. Губи отвъддунавските територии на България, където местните федерати или колаборират с новодошлите маджари или нямат военен ресурс да се противопоставят. Напротив, на Симеон се налага да потърси военна помощ от Византия, за да помогне на единствения противопоставил се на маджарите български федерат-Салан, но обединените българо-ромейски войски губят. Симеон жени сина си Петър, за гъркиня. С това започва византизация на младото християнско славянско княжество, което е загубило степната си мощ и непримиримост при ликвидирането на 52 боилски рода от малодушния Борис. При Петър започва византизация на титлите и начина на живот, както и залиняване на военното изкуство. В края на управлевието му, българските земи са лесна плячка за грабителски настроени маджари и руси. България е ликвидирана като държава, Борис 2 е пленен и принуден да събуе червените си ботуши. Единствено в западните части избухва въстание, продължило 40г. С падането на България под византийско е ликвидирана Българската Патриаршия, а на нейно място е установена с благоволението на Константинопол Охридска архиескопия. Българското болярство, лесно се абсорбира сред византийското такова и в края на 12в., се налага кумани да са в основата на началото на Второто Българско Царство.

п.п.Деян Димов е виновен