Това е така, но то е друга страна от понятието "потомци". Тия два милиона, да, са съвсем стандартни пловдивчани, софиянци, благоевградчани, кюстендилци и квито там, не са нито дядо си, нито Сашето и неговите сънародници. Но все пак и споменът е нещо важно, и интересът, когато ги има - та не е и хич като да не са потомци, както ти отсече. ;) Споменът понякога не се осъзнава даже, не се осъзнава, че го има - но го има и е хубаво да се усети, за да се запази (защо трябва - ами щото е в природата на човека да търси данни за минало и род, и утре може някой да пита, а да няма откъде да намери данни ;)).
Ясно, че това не е основната характеристика, не е нещо основополагащо за личността, същността, интересите им. Вярно е, че "моето семейство преди сто години" или "пети братовчед на Ботев" само по себе си не е задължително да значи кой знае кво. Но то и това е ясно за всеки, мисля.

А аз и друга страна, по-дребна, на двата милиона се опитах да засегна. Докато съществува проблемът с доказването на "немаме нищо заедничко", е хубаво да се знае и да се изтъква колко хиляди души оттам са се преселили тук, че не са били схващани като нещо различно от българи, както и че потомците им не са като Антон Хекимян, Нидал Алгафари и Катето Евро половин етнически българи, ами съвсем цели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 22.12.20 14:36.