При 4 баби и дядовци и 8 прабаби и прадядовци, човек може да се побърка на кой точно е потомък, на тракийци ли, македонци ли, северняци ли и прочие. Особено при тази засилена вътрешна миграция, свързана с урбанизацията. Човек е хубаво да си знае корена, но чак пък потомък. Като вземат да дават 18-ти праплеменник на Левски или 4 братовчед на Ботев и все едно трябва да се изпънем в мирно-равнис и да приемем всяка негова дума за истина. В България някой като се изпъне и каже, че е потомък на бежанци от Македония и все едно се е случило вчера, а не преди век и все едно това му дава някакъв допълнителен авторитен и компетентност. Всякакви съм срещал, бил от еди кое си село, Солунско. Провериш му селото, то се окаже Сярско. Ама друго някак си звучи да кажеш Солунско, еее там, баш на Бялото море, видиш ли, от сой.
Та кой е потомък? Колцина са тези, които освен заявлението потомък, пазят диалект, обичай на дядо/баба, носия нещо. Накрая всички сме стандартни хасковлии/сливналии/пловдивчани, щото и ние и родителите ни сме родени и израснали в съотвената паланка.
Та и ний 1/4 от родата имаме група в месинджър и периодично някой се провиква, ееее, да помните дядо ни откъде е дошъл, какво е направил. Ама всички сме по различни градове пръснати и освен голия спомен, друго не носим от предтечата си. Всеки си е със своя си характер, със своята професия.

Редактирано от komitaO3 на 22.12.20 14:13.