Според мен има (северо-)македонски (славянски)език, но той е много нов, стандартизиран в средата на 20 век. На диалектно ниво има южнославянски диалектен континиум от Черно море до Алпите и всеки локален говор е близък до съседния, като има едно постепенно преливане. Хората са наричали локалните си диалекти и съседните тям, докъдето ги разбират, просто нашенски или нашки, а техният ако трябва да го отграничат от съседен по локалното наименование на населеното място или просто баш нашенски/нашки. Сръбски, български, хърватски и пр. са политически конструкти, добили окончателна форма и пълен смисъл след стандартизацията на езиците. Все пак, ако трябва да групираме локалните говори на по-големи масиви може да има два подхода, да се съобразяваме с политическите граници и стандартизирани езици или да търсим лексикални, фонетични или граматически особености при които да има по-резки и отчетливи различия между съседни локално говори, но и масиви с еднакви и сходни белези, характерни само за тях. Първият подход е ясен, при вторият с известни уговорки можем да разграничим следните няколко масива: 1.словенско-кайкавски, 2.чакавски, 3.щокавски, 4.торлашки,5. говори Охрид-Костур-Корча, 6.централно македонски и 7.същински български. От своя страна те могат да бъдат групирани по граматически и някои фонетични особености на източни (/български или балканославянски) и западни (сърбо-хървато-словенски) Първите включват масиви 1,2 и 3, а вторите 5, 6, и 7. Масив 4. е преходен. Основа на стандартизираните езици са масив 1 за словенски, масив 3 за хърватски, сръбски, черногорски и босански, масив 6 за северомакедонски и масив 7 за същински български. Болшинството от грамотните хора в Северна Македония около три десетилетия до 1912 г. са знаели и са си служели със стандартизирания български и са се чувствали българи /последното важи и за неграмотните/. Но загубихме три войни и сега реалностите са други. Две десетилетия са били принуждавани да използват само сръбски/сърбо-хърватски /, някаква част грамотни хора, много по-малко от тези използвали български са го използвали и преди това. След втората СВ СХ език продължава да се изполва като първи официален в Югославия и на територията на Северна Македония и да влияе на стандартизиращия се македонски. Отделен въпрос са и съзнателните начинания за отдалечаване от български - чуждиците в български едни, в македонски други, тук русизми, там сърбизми и латинизми. По подобен начин са се разделили немски и холандски, чешки и словашки, датски и норвежки бьокмал... Не трябва да страдаме от това, трябва да гледаме да си уредим нашата си държава, те да се оправят.
|